Среща с човека, който дарява щастие - основателят на "Ин витро Медицински център Д-р Кунев

Днес ще ви запознаем с човек, който подарява щастие на "клиентите" си, защото се занимава с най-важната част от съществуването на човечеството - създаването на поколение. Това е д-р Кунев, собственик на Ин Витро Медицински Център Кунев.

Здравейте! Казвам се Александър Кунев и съм специалист по акушерство, гинекология и репродуктивно здраве с опит над 20 години. Това означава, че към един стандартен гинеколог, който прави прегледи, изражда бебета, насложили сме асистираната репродуктивна медицина. Освен стандартните неща, които повечето колеги учим 10 години, съм отделил още 10, за да се обуча в това да помагам на хората да успяват да имат деца, ако могат, защото медицината не е панацея и понякога целта не оправдава средствата. Някой път просто не си заслужава. Освен всички тези неща, се занимава и с пренатална медицина, правим диагностични тестове за вродени малформации, ехографии, малки гинекологични операции. В нашия център правим всичко, което може да се направи в амбулаторни условия.

20 години учене звучи наистина много, но пък е и много впечатляващо! Това, което правите, е доста сложна наука, но не можеше ли просто да си останете с първите 10 години? Защо бяха нужни и още 10?

За да не обидя личните лекари, някак си хубаво е човек да има амбиция, да надгради нещата. Те са стълбички, като части от веригата. Когато започнеш веднъж се катериш, продължаваш само нагоре. Ако не се ъпгрейдваш, ставаш стандартен, а ако отидеш в малък град, тоест на село, нивото бързо пада - и твоето, и това на колегите, а това не е приемливо.

След почти 8-9 години работа в отделение, видях, че това не е моето. Стигнах един момент, в който можех да правя секцио, операции, можех да изкарвам пари, но нямах време да си ги харча, нещо ми липсваше. Появява се "Бърнаут"и започваш да искаш нещо ново. В този момент дойде едно предложение за сътрудничество. Напуснах държавната болница и направихме първата ин витро клиника, която просъществува около 5 години. След това се отдадох на собствени виждания, занимания, малка пауза. И преди 4 години отворихме нашата малка, семейна клиника.

Трябва да има такива клиники, защото големите болници принципно са машини за пари. Малките болници са мястото, където отиваш и те познават. Хубаво е да имаш контакт с доктора. За съжаление един доктор, колкото и добър специалист да е, когато бройката му пациенти надвиши 20-30 пациента на ден, не е адекватен да запомни на всеки всички проблеми. Документацията си е документация, но повечето хора идват, защото искат личен контакт с доктора. И не всеки път, дори при перфектни софтуерни продукти, с които можеш да заявиш история на пациента, го познаваш добре. А когато имаш по-малко пациенти, нещата са различни. Можеш да обърнеш внимание, да се задълбочиш в процеса. Понякога пациентите сами ти казват какво има.

Проблемът е, че в по-голямата част от случаите има винаги три пътя, които спъват добрия доктор, ако знае какво да търси. Аз съм фен на д-р Хаус, който винаги казва, че има три неща, които спъват доктора. Първото е пациентът – той никога няма силата да каже проблема си директно от първия път. Винаги нещо скатава, което докторът трябва да извлече, да разпита, да разбере. Второто е персонала. Колкото и добър да е един доктор, никога не може да разчита, че хората, с които работи, няма да са станали накриво и това да съсипе деня на пациента, и на доктора.

За съжаление лабораторията, колкото и да е адекватна, има някои специфики, които ако не познаваш, може да стане фалшиво висок или фалшиво нисък. Това е най-баналното. Например, отива една жена да си прави изследвания на щитовидната жлеза, но не и е обяснено, че не трябва да яде храни, които са консервирани, не трябва да пие кафе или да пуши, и се дават фалшиво високи резултати, които заблуждават доктора, после и пациента, и в крайна сметка няма ефект. Никога това, което си казал, не може да бъде изпълнено на 100%, освен ако не си сигурен, че ще го направят така, както наистина искаш.

Затова ние сме избрали да бъдем малка клиника – 5 човека персонал, но да знам, че което се направи, ще се направи. Най-важното, което трябва да знаят пациентите, е, че докторът, колкото и да е добър, колкото и познания и техники да има, медицината не е панацея. Има едни години, след които е много трудно да помогнеш. Най-трудното за доктора е да каже, че е една двойка не би могла да има деца. И ако могат да го разберат – добре. Лошото е, че когато си директен и го казваш в очите, не се възприема, че си честен с тях. Обикновено казват: “Той не може”. Аз мога да ти взема пари, но няма да ти свърша работа. Започва едно въртене по клиники и накрая се връщат в изходна позиция. За съжаление изходната позиция е 2-3 години назад и много хиляди левове назад.

Как се намират ин витро център или подходящ лекар, клиника? Какво трябва да се търси?

Принципно, би трябвало личният лекар или гинеколог да насочи двойката, ако от 3 до 6 месеца, след като са били заедно, няма ефект. Искам да внеса и две уточнения. Има разлика между това да не можеш да забременееш и това да не можеш да износиш плода. Първото е стерилитет, който се лекува сравнително познато. Самият факт, че има 40 ин витро клиники в България го доказва. Второто е инфертилитет – жената хваща, но не може да задържи. Обикновено двойките чуват най-често на първо място от близки и познати, на второ от Фейсбук и последно от специалист. За съжаление в България има едно деление на доктори в болницата и тези извън нея. Да, но и без нас не може, защото пък ние правим децата, гледаме ги 9 месеца, жената отива за 2-3 дни и мача приключва. Но отговорността винаги е в този, който е започнал, тоест в нас.

Обикновено повечето жени, които идват за профилактични прегледи, са под и над 30. На тези под 30, които са мои пациенти, ако има нещо, което ме притеснява в анатомията или физиологията, го споделям. Така че като дойдат 32, 33, 35 години вече да са подготвени какво да търсят, защото не винаги остават мои пациенти. Тези, които пък са над 35 години, при тях почти винаги има някаква патология, която гледаме да и споделим, за да може по-бързо да се отстрани. Истината е, че между 42-45 години нататък жената, без наша помощ, не може да забременее. Лошото е, че има все повече млади двойки, при които жената на 25-30 години няма качествени яйцеклетки. Ние правим ин витро процедура, бодем яйчника и вътре няма никой, което е много лошо. За съжаление повечето състояния са генетични, трудно се поддават на лечение.

Да, има скъпи процедури с донорски яйцеклетки, но истината е, че една успеваемост, колкото и да е добра клиниката, рядко минава 20-25%. Така че, ако трябва да си говорим честно, между 5 и 15%, колкото и брутално да звучи, е реалния процент на успеваемост в България. Особено пък 2 години след Ковид, през които с какво ли не ни облъчваха. Това също оказа влияние. Ковид инфекция, като специфична нова единица, изключително негативно повлия на резултатите на всички и в нашата клиника, и в други. Всеки мисли първо за други неща и най-накрая за репродукцията, но ти оставяш след себе си само едни гени, един генетичен код и колкото по-уникален е, толкова по-добре.

Преди 4 години бях на една конференция. Една колежка, млада, сигурно нямаше 25 години, от Холандия, която работеше за по-възрастен професор, показа статистика – според която под 18 и над 42 години, шанса да родиш дете, намалява до 30-40%. Успеваемостта при ин витро процедури след 42 години рязко намалява, след 45 години със собствени яйцеклетки, почти няма бременност, доносени, живи, здрави деца. Това показва, че българката трябва да се замисли след 20-25 до към 30 години за своите репродуктивни задачи, иначе ще стане наша пациентка.

Двойката, като види, че има проблем, идва при специалист и се търси причината. Причината винаги е 50/50. Затова винаги, когато дойде жена, обикновено с роднина, се концентрира вниманието към жената, а всъщност трябва да започнем от спермограма на мъжа и чак тогава да изследваме жената. При жената, обикновено, има не повече от 3 проблема – тесен цервикален канал, ниска лигавица или липса на тръби. Яйчници има или няма, това се вижда още при първия гинекологичен преглед. Почваме да елиминираме един по един проблемите.

Колкото и да е парадоксално, за миналата година, с разширяване на цервикалния канал, което е евтина процедура, за 200 лева, или лепенка на кръста за 10 лева, има повече забременявания, отколкото от ин витро процедурите. Парадоксално, но факт! Хубаво е да се знае, защото пък, самата ин витро процедура е скъпа и инвазивна. Повечето пациенти не знаят какво е.

Ин витро процедурата е стъпка в три част. В първата жената се подготвя с медикамент, най-често инжекции в корема, на 8-10 ден следва фоликулярната пункция, при която изваждаме щадящо за жената яйцеклетки. Тук също е добре да се знае, че гинеколог може да извади и 10, може да извади и 40 яйцеклетки от една жена. Само че вече говорим за полза-риск. Колкото повече медикаменти давате на жената, има риск по време на манипулацията тя да кърви, после да се подуе корема, да направи хиперстимулация и т. н. Затова винаги трябва да се прецизира според пациентката. След като се извадят яйцеклетките, мъжът дава материал, биологът ги опложда и след 3-5 дни ги връщаме. Връщането на ембриони се нарича ембриотрансфер. Той е неболезнен, за разлика от пункцията, която става с анестезия. След 14 дни на кръвния тест се вижда.

Има ли проблем с безплодието в България и какъв е той?

Има проблем. Първо момчетата започват да пушат треволяци и всякакви боклуци от много ранна възраст. Дрогират се, започват и ранни полови контакти. Половината не знаят, че имат хепатит B или C. Това, донякъде, скапва спермограмата. Има доста деца с травми на тестисите, което, рано или късно, също рефлектира. Имаме и пациенти с онкологични заболявания, което е голяма драма, защото след една химиотерапия тестиса не отделя сперматозоиди поне 2-3 години. Макар че аз имам парадоксален случай на двойка, чието първо дете е с донорски материал, а второто си е на бащата. Но пак трябват години, за да се случат нещата.

Колко бебета сте направили?

Откакто съм в Русе, сигурно над 100, за около 8 години. Но броим тези с някакви по-специални манипулации – инсеминации, ин витро процедури и т. н. Тези, които са с лечение на мъжки фактор или нещо дребно по жената, като лепенка на кръста, дилатация на цервикалния канал, не попадат в тази бройка. Те са доста и са в графата положителна реклама.

При Ковид имаше някакво увеличаване на забременяването по естествен начин. Все пак тъжно е, че все повече идват за хапчета за медикаментозен аборт, отколкото за ин витро процедури. Но, за щастие, с отминаването на студените месеци нещата се пооправят, вижда се движение.

Вие имате малко по-голям афинитет към по-сложните случаи, нали?

Всеки е индивидуален. То лесни случаи няма. Обикновено трудните случаи са тези, при които има множество ин витро процедури и не става бебето или стига донякъде и пада. Това е така нареченият инфертилитет – невъзможността да задържиш. Иначе всеки случай е интересен, но и всеки може да те спъне. Лошото при нас е, че ако в 99 помогнеш, но се спънеш на 100-ния, хората ще запомнят него. Принципно, работим с хора и то със здрави хора, и е важно да знаят, че при нас здравето на пациента е на първо място, защото не е едно и също да направиш безсмислена, скъпа ин витро процедура, ако можеш да направиш нещо елементарно.

Ако жената може да забременее без да се налага ин витро процедура, вие препоръчвате ли го или задължително трябва да я направят?

Въпреки че не е в мой интерес във финансов план, ако има как да помогнем на мъжа или жената, го правим. Ин витро процедурата е стара техника. Тя е на над 40 години. Самата асистирана репродуктивна техника е заимствана от ветеринарната медицина. Ин витро процедурата остава за жени без тръби, за двойки, при които мъжът е с много лоша спермограма или такива, в които жената няма яйчен резерв и трябва да ползват донорска яйцеклета. За тези случаи остана ин витро процедура. Има и един малък случай, в който пациентите, в желанието си да имат по-бързо дете, предпочитат да не чакат и директно правят ин витро процедура.

Пак казвам, ин витро процедурата не е панацея. До към 20-25 години успеваемостта ще е 20%. Обаче след 35-40 нещата не са така. И то не в техническата част. В биологичната програма след 35 години матката, там където се загнездва ембриона, има съвсем различна рецептивност, не го възприема. Жената отключва автоимунни заболявания и т. н., което е важно да се знае. Ние сме го написали в информираните съгласия, но на хората им е трудно да го приемат. А още по-трудно е, когато жената е 50+, партньорът е с много лоша спермограма и в очите й кажеш, че шанса е почти нулев, но те държат. Тук вече морал и етика трябва да се сложат на кантар. Моралът при нас е на първо място, другото не е важно. Важно е пациентът да е здрав. Дори да не можеш да помогнеш, ако имаш желание, ще кажеш къде биха могли да ти помогнат. По принцип повечето клиники правим едно и също, с едни и същи медикаменти, просто генерацията на машините ни е по-различна, не е кой знае какво.

С други думи, като препоръка отношението, моралните ценности и техниката, са нещата, които отличават, когато търсим правилното място?

Принципно съм забелязал, а и от бившите си шефове знам, че когато твърде много започнеш да убеждаваш един пациент, той се съмнява. Ние излагаме всички плюсове и минуси, казваме кое е по-хубавото за пациента, какво предлагаме ние и той сам да си избере.

Давам пример: жената е за банална манипулация – да и се махне полипче, тя може да отиде в голяма болница с престой 3 дни, може и да дойде при нас за половин час, само че платено. Да избере кое за нея е окей. За мен е важно да го няма полипа. Дали ще го махне при нас или не, тя като види отношение, ще остане наша пациентка. Ние наблягаме на лично отношение и да сме коректни с пациента. Разбира се, винаги има и недоволни, но в този бранш е така.

Какво ви носи това да помагате на двойките и това успешно да завършат с бебе?

Дългогодишно приятелство с хора от различни части на България и извън България, защото често идват и пациентки от чужбина. За мен е морално удовлетворение, това ме радва, освен семейството.

Вие имате пациенти не само от цяла България, но и от чужбина?

Ин витро процедурите станаха мултинационални и примерно във варианта, в който жената желае да използва яйцеклетка от донор, тя може да си доведе роднина, може да използва анонимен донор или да си избере донор от другия край на света. Колегите от другия край на света да вземат яйцеклетки, да ги пакетират и да ги пратят. И това може, просто е малко по-скъпо, която е официализирана, за разлика от периода преди 2-3 години, когато се изпращаха готови сетове за инсеминация вкъщи. За щастие тази практика престана.

Зададох този въпрос, защото списанието достига до българи в чужбина, мисля че ни четат от над 30 държави. Което означава, че тези хора могат да дойдат в Русе?

Да, разбира се. Освен това могат да заплатят ин витро процедурите не само от джоба си, но и чрез общински фонд, какъвто има всеки голям град в България. Там могат да кандидатстват, например, за нашия град, до края на април. С документи от май месец започва изплащане. Сумите са различни, между 800, 1000, 2300 лева. Може да използват това, защото за повечето хора парите са проблем.

Тези, които нямат възможност, има и държавен фонд. Може да кандидатстват там, имат право на 3 безплатни опита до 5000 лева. Въпреки че тези фондове са ни конкурентни, за мен е ок двойката да има дете, защото ние ще я гледаме 9 месеца след това, тоест ние сме доволни и на този вариант. Най-често ги консултираме безплатно, защото като дойдеш и оставиш 100-200 лева за изследвания в нашата клиника, най-нормалното и хуманно е да обясниш на хората за какво става въпрос. Лошото е, когато си много директен и не всички го приемат.

За финал ще Ви провокирам да отправите някакво послание към нашите читатели!

Логото на нашата клиника е "Не за себе си, а за другите". Ние нас сме се оправили, предпочитаме да помогнем на другите, това ни е работата.

В следващото интервю ще ми е много интересно да си поговорим за Вашата дисертация по определена тема и ще ми е интересно да разгледаме този казус, който е местен, доколкото знам?

Той е не само местен, а за цялата страна, но има и местен аспект. Моята дисертация е на Цервикален фактор при стерилитета, но има какво да говорим и за инфертилитета по региони. За щастие, имунологията много напредна. Има неща, които хората просто не ги знаят и някой път "Той ми направи много скъпи изследвания", звучи брутално, но ако нямаш пълните карти пред теб, е трудно да кажеш какво ще се случи. Има безброй безсмислени ин витро процедури, при които нещо дребно би могло да гарантира по-голям процент успеваемост.