Режисьорът Тони Радославов за образованието, театъра и предприемачеството

От списание "Български предприемач" мислим, че изкуството и културата имат огромно място в предприемачеството и в предприемаческото мислене. Затова за нас е истинско удоволствие да Ви представим Антон Радославов - директор на катедра "Актьорско майсторство" в Професионална гимназия по сценични изкуства и мениджмънт „Акатамус“.

Преди да започнем да си говорим за академията и за нейната мисия обаче, обичаме да се запознаваме с хората, с които говорим. Ето защо ще попитаме Тони Радославов кой всъщност е той?

- Здравейте и благодаря за поканата. С две думи съм завършил кинорежисура преди повече от 20 години и оттогава се занимавам със свободна практика в сферата на медиите, документалното кино, и много често с театър, или мюзикъли. Поставил съм множество мюзикъли, дори в театър "София", една независима продукция.

За известно време със семейството ми сме живели в Африка, където пък правих детски сериали с образователна насоченост. От известно време участвам и в един проект в Мароко, където преподавам Шекспир на студенти по публична реч и английски.

- Добре, а в момента можем ли да гледаме нещо Ваше някъде?

- В YouTube има един мюзикъл, който може да бъде изгледан целия. Казва се "Йоан - синът на гърма". Това е, което може да се гледа там, всичко друго са филми, които са с авторски права към телевизия или продуцентски къщи. Нямам игрален филм, но все още мечтая за такъв. Имам няколко кратки новели, които са снимани и с БНТ, и с Националния филмов център, но те не са на разположение да се гледат.

- И от цялата тази кариера в "Акатамус"... А какво е "Акатамус"?

- "Акатамус" е филм на Георги Дюлгеров от преди много години - хубав български филм, който и аз съм се чудил какво означава. Оказа се, че означава - академия за танци, музика и слово. И това е използвала директорката Юлия Аткова, тази абревиатура, като име на новото училище, за което тя мечтае отдавна.

Това е едно училище за сценични изкуства, в което наистина ще се учат танци, театър, музика и слово. Един вид професионално занимание в тази област преди висшите училища, които вече го предлагат от години, но средно училище е било предлагано много частично и спорадично.

В момента реално, доколкото знаем, няма такова училище, което в гимназиален формат да преподава актьорско майсторство и танци. Да има музикално училище, но няма училище за актьори. Това, в общи линии, е "Акатамус".

- Всъщност, аз виждам доста ползи и извън актьорското майсторство за младите хора, защото ние имаме национална компания, която се казва "Започни млад " и тя е свързана с представяне на идеи от сцена. Вие може би сте чували за нея... И, наистина, забелязваме затруднения при младите хора в това да се представят, да излязат на сцена. В тази театрална школа това притеснение ще бъде ли преодоляно? Ще бъдат ли подобрени тези презентационни умения, увереност и присъствие пред хората?

- "Започни млад" е много подобно на една цел, която ние си поставяме и едно наше мото, което сме използвали, казвайки: "Ако ще се занимаваш с изкуство, започни навреме". Другото мото, което използваме в част от представянето си, е: "Животът е кратък, а да се занимаваш с изкуство отнема време".

Отнема време да влезеш и да се научиш, затова трябва да започнеш навреме. Ценно е за децата, за учениците, за бъдещите актьори, да могат да преодолеят всички тези дефицити, които човек има с излизане на сцена, или по-скоро да ги наречем страхове. Говоренето пред публика е един от най-разпространените страхове.

- Страхът от говорене пред публика, според проучване, е по-голям, чисто статистически, от страха от смъртта.

- Да, нещо такова, така че това ни е познато на всички. Дори и ние, които сме завършили театрални и филмови училища, и сме се учили на това, ни е позната тази треска да се изправиш пред непознати хора. Всеки се нуждае от това и в даден момент ще трябва да представя свои проекти, да защитава свои идеи пред хора, пред непознати. Така че да при нас това ще е едно от нещата, които, вярвам, че ще могат да се преодолеят.

Не е лесно, разбира се. Не е нещо, което може да има стопроцентова формула точно как да стане. Всичко, което може да се каже, то е практика. Човек трябва да практикува и ние ще даваме тази възможност.

Ще имаме два пъти в годината големи продукции, както ще имаме и няколко пъти по-малки продукции, където децата ще могат да представят своите етюди, както и докъде са стигнали в отделните дисциплини. Има училища за средно образование в най-различни сфери на изкуството, но в България няма друго актьорско училище, което да подготвя деца още преди висшето образование.

През края на 80-те и началото на 90-те е имало една паралелка, много известна, и много съвременни са излезнали от там. Казва се "4%" и е с ръководител Николай Георгиев, който в момента е и ръководител на "Алма Алтер" в университета. Това е била точно такава паралелка, те са се занимавали с театър буквално от сутрин до вечер. Сега някои от тези хора са в нашия творчески екип.

Самият Николай Георгиев ни отдели много време, за да ни запознае със своя опит, така че не е нещо уникално, просто в момента го няма в този вид, но има аналог, има, така да се каже, образец и вдъхновение.

- Какво ще се изучава при Вас и кой ще го преподава?

- Освен общообразователна част, която ще бъде напълно по стандартите на МОН, защото "Акатамус" е продължение на средно училище, което си има свои традиции в общообразователната подготовка, в два от дните от седмицата ще бъдат съсредоточени към изкуството.

Две са направленията: - поп и джаз пеене, което ще бъде водено от Даниела Станкова, дългогодишен преподавател със собствена школа. И актьорско майсторство, което не сме го обособили като театър, защото днес актьорството майсторство е все повече и пред екрана. Дори човек да не е на големия екран, той постоянно е пред някакъв екран, постоянно е в новите медии и се налага да постига нещо пред екрана, дори на телефона си.

Това са двете насоки. Аз мога да говоря за актьорското майсторство. Ще се изучава, разбира се, практика и теория на актьорско майсторство, а основен преподавател е Илияна Титова. Тя е много добър актьор, режисьор, със завършени игрални проекти, един от които е голям игрален филм, а отделно има и множество малки проекти, много роли в театъра с големи български режисьори. Това е човек, който има опит и разбиране за това как се става актьор. Неин асистент ще бъде Тия Мантова, също човек с много опит и със собствена школа.

Имаме преподавател и по публична реч - д-р Евгения Роева - действаща актриса и преподавател в университета. Има, разбира се, танци, сценично движение и пластика, които ще бъдат преподавани от няколко различни, и добри преподаватели в тази област. А аз съм събирателната част на това всичкото - директор съм на катедрата по Актьорско майсторство.

Ще учим и основи на драматургията, която ще се преподава от мен. Тя ще включва основни неща, които учениците трябва да знаят за една история, защото актьорът разказва истории. Когато той е наясно с основните правила на тази история, е като един музикант, който освен, че свири, познава и солфежа, и какъв е принципа на тази музика, която свири, и може да я свири с много повече задълбоченост, разбиране и въздействие.

- Каква е възрастовата граница на децата, които кандидатстват при Вас?

- Това е гимназия, значи след 7-ми клас. Засега всички кандидатстващи са за 8-ми клас, но имаме готовност и за 9-ти клас да започне паралелка, но е логично първите желаещи да са директно за осми клас. Преподаваме на ученици от 8-ми до 12-ти клас.

- Тази седмица сте имали приемни изпити и ни е много интересно да разберем какво се е случило на тях. Има ли някакви резултати вече или още не са ясни?

- Да, има резултати. Имаме вече и потвърдени деца, които комисията много хареса. Всички, които се явиха, бяха наистина на много добро ниво. Ние не търсим подготвени деца, защото няма да има смисъл и ние да ги подготвяме. Даже в някои отношения е добре детето да не е предварително подготвено, защото някой път новата методика трябва по определен начин да се преборва със старата.

Имаше много талантливи деца, които могат да танцуват, да се изразяват и да преодоляват своето притеснение. Аз дори се учудих, в интерес на истината, колко талантливи деца има в България. Явно нещата доста са се променили през последните години.

Аз не съм работил с такава възрастова група отдавна, може би са минали 9-10 години, откакто съм работил с деца на тази възраст. Много са напреднали нещата, дали заради многото информация и образци, които децата могат да гледат, или многото школи, но количеството на подготовка дава своите резултати.

Имаме деца и за поп и джаз пеене, и за от актьорско майсторство, дори 90% от явилите се са напълно подходящи и отговарят на всички критерии да бъдат част от тази програма.

- Много съм съгласен с Вас, че в България има страшно много деца, които са талантливи, умни, предприемчиви, но, в крайна сметка, златото е ценно, само ако има кой да го забележи, изкопае и обработи. Иначе ще си остане под земята и няма да има никаква стойност. И тук идва ролята и на родителите. Как един родител изобщо може да намери златото? Как може да забележи таланта на детето си и съответно да се опита да го провокира?

- Ами това е голям въпрос. Аз имам четири деца и за всяко от тях се питам. Едното е вече голямо и реализирано, тя е актриса, майка на две деца, но другите са по-малки и тепърва търсят своите таланти, какво искат, какво не искат. Много е трудно родителят да уцели баланса между натиска, който трябва да упражнява и това да остави детето на свобода да пробва различни неща.

Не е лесно и си зависи от детето, но наистина започва от семейството и от родителите. Няма как едно училище или школа да създаде в това дете желания и умения, ако родителят не го подкрепя. Ние на тези изпити видяхме много подкрепящи децата си родители - защото след изпита се виждаме и с родителите, които са довели детето. И дори не мога да си представя как едно дете без такава подкрепа може да се реализира в една такава неясна област.

Дали е добре от предприемаческа гледна точка се занимаваш с изкуство или е по-добре нещо по-прагматично, което със сигурност може бързо да се намери като работа, остава един сложен въпрос. Нямам точен отговор как става и в кой момент родителят може точно да каже: "Ето, детето ми си намери призванието!", както и в кой момент трябва да чака, и внимателно да го насочва към едно или друго. Това е въпрос, на който всеки родител трябва да търси отговора.

- Както се казва, това е въпрос за един милион долара. Добре, а какви са професиите, които могат да заемат децата, след като завършат при Вас? Как могат да се реализират?

- Това е средно училище и ако някой сериозно иска да се занимава с изкуство, той ще трябва да продължи във висшите училища за музика и за театър. Така че не може да се каже, че края на това училище ще бъдат завършени професионалисти, но, разбира се, всеки един от тях ще получи достатъчно подготовка, за да може отговорно и с разбиране да е част от творческия процес.

Дали всеки един от тях ще се насочи към актьорството, може би не, но при нас те ще изучават и мениджмънт. Ще изучават управление на тези процеси в изкуството, защото това е важно. Не само да го погледнеш от прагматичната му страна, какво и колко ще струва, но и какво включва този процес.

Допреди години в България беше непозната професия този арт мениджмънт, навлизаше и не беше много ясно кой какво прави, колко трябва е артистичен този, който го прави и колко трябва да е пригматичен. Това си е един сблъсък. Аз си спомням, че ние, в НАТФИЗ, учихме за конфликта между продуцент и творец, който постоянно възниква. Единият, който търси реализацията, търси възможните граници, а другият постоянно иска да разширява границите и много не го интересува кой ще го гледа и кой ще го купува, той иска да си го направи.

И едното, и другото, докарани до крайност, не е добре. Когато човек, който ще се занимава с мениджмънт и продуцентство, е наясно с творческата страна, и с тези неясни трепети на артиста, който не винаги може да каже - това е крайния срок и това е продукта, толкова ще струва, толкова хора ще поканим. Ако продуцентът разбира този процес, той ще може да го култивира и да има добър диалог. Ако просто подходи като външен потребител, вероятно няма да се получи. И аз съм имал такива сблъсъци, и от едната, и от другата страна, и отстрани като продуцент, който трябва да спазва срокове, да влезе във финанси, да спазва взаимоотношения с партньори, и съм се борил с човека на изкуството, който пък иска да се развихри.

И обратно, бил съм и творецът, който иска да направи максимума на това, което иска, а продуцентът те спира и ограничава. Този конфликт ще трябва при нас да го изучаваме и в крайна сметка тези, които се занимават с продуцентство и мениджмънт, да бъдат наясно с това. Също сценаристика и други подобни неща, свързани с разказа, нещо, което е много необходимо днес.

Както се казва всяка Фейсбук история, Real, Story, която ти правиш, е някаква история, ако ти знаеш основите на драматургията, това какво изгражда една история, можеш много по-въздействащи и дълбоки неща да качваш. И така.

- Креативните хора винаги са в сблъсък с прагматичните и баланса е това, което води до качествени резултати. За финал на нашия първи разговор на тази тема, ще Ви провокирам да отправите един призив към хората, които вероятно са или ще бъдат родители. Какъв е Вашият призив към тях?

- Децата ви се една безкрайно ценна територия, жизнена, творческа, в която вие влагате, инвестирате време, усилия и внимание. Един ден вие ще се радвате на плодовете на този ваш труд, които може да изглежда на моменти малко труден, малко рутинен, малко затормозяваш, а това, което децата могат да ви дадат обратно, едва ли може да се сравни с друго удоволетворение от нещо, в което сте влагали време и ресурси. От вариантите как човек може да вложи времето си, може би, децата са най-ценното. Това правим и ние в това училище.

Прекрасно! Много благодаря за този разговор! Със сигурност ще имаме нови срещи, за да разказваме допълнителни неща, а може и някой път да влезем в училището и да покажем какво се случва там. Пожелаваме успехи и до скоро!