Историята на Аурелия Шулекова, управляващ директор на най-популярната козметична верига в България - една изключителна жена, чужденка по прозход, българка по призвание, обединител по душа. Родена и израстнала в китната Литва, животът на Аурелия е като сбъната приказка. Жената с пъстроцветна аура, топъл и премерен поглед носи, силен характер и умението да устоява винаги себе си! Затова и пътят и до тук е на щастлив човек, който гледа на живота от върха с вяра, надежда и устрема да се движи винаги смело и само напред!
Здравей Аурелия, корените ти не са български. Кажи ми как дойде в България?
Здравей, Сали. Едва ли има по-голяма сила от любовта за да се откажа от своите корени 😊 Запознах се със съпруга ми в Германия. За мен беше любов от пръв поглед. Когато за първи път го видях, разбрах, че това е той - единственият. След Германия и двамата се върнахме в своите държави, той в България, аз в Литва, тъй като бяхме още студенти. След 2 години връзка през интернет и няколко срещи на живо получих предложение за брак и ето ме тук вече 18 години.
Интересна е историята как Macdonalds ти донесе предложение за брак и промени живота ти завинаги
Да, и аз не очаквах, че ще отида през лятната ваканция да работя в Macdonalds, a още повече, че там ще срещна любовта. Но, се случи. На моята приятелка и предложили да отиде през лятото да работи в Macdonalds, тя предложи на мен с идеята, че аз ще й откажа, но вместо отговор „не“, получи „да“. Казах й „отиваме“. Взехме предварително всички изпити, напуснах работа и потеглихме към Германия. Първия човек, когото видях когато влязох в къщата, където ни настаниха, беше моят съпруг. И помня, когато го видях веднага разбрах, че той e мъжът.
Труден ли беше професионалният ти път извън Родината?
Да, много. Когато дойдох, бях току що завършила бакалавърска степен по Право и Държавно управление. Исках да приравня дипломата си тук, но тогава България не беше още част от Европейския съюз и условията за чужденци бяха много тежки. Тогава реших да се запиша магистратура и да я завърша в Литва. По това време назначаването на чужденец на работа беше също много трудно, тъй като по Кодекса на труда, за да ме назначат трябваше да няма подходящ кандидат българин, което практически беше невъзможно да се случи. През това време започнах работа във фирмата на родителите на моят съпруг, но бях убедена, че рано или късно най-силната верига супермаркети в Литва ще стъпи на българския пазар. Така и се случи. След година те дойдоха и така аз започнах работа там. Взеха ме веднага, защото
бях литовка, въпреки че още точно не са знаели за какво ще отговарям. Затова започнах като асистент, след три месеца след промяната на ръководството и търговски екип станах мениджър в отдел Покупки. Това беше стартът на 17 годишния ми опит в търговията. След две години работа излязох по майчинсво с първото ми дете. Наложи се да се върна обратно когато тя беше едва на осем месеца и половина. След половин година постоянни командировки из страната и работа по 12-14 часа на ден реших да се разделя с компанията. Започнах работа в една българска фирма от страната на доставчика. Беше много полезно да видя нещата и от другата страна. Докато работех там забременях с второто си дете. След майчинството не можах да се върна на работа, тъй като фирмата като и много други не ми дадоха възможност да се върна. И наложи се да започна всичко от начало. Отне ми години да се върна на същото ниво което бях преди да изляза по майчинството. След като бях пак стъпила здраво на земята вече знаех в каква област искам да работя, т.е. много ясно знаех, че искам да работя в компанията, която се занимава с търговия на козметични продукти. Така един ден влязох в Jobs и съвсем случайно видях обява, че най-популярната козметична верига в България търси категори мениджър.
Помня, че си казах, че това е точно това което искам. Подадох CV, обадиха ми се, минах Интервю и ето след четри години все още съм тук. Започнах като категори мениджър. През първата година смених категории за които отговарях, след това станах Заместник търговски директор и от две години съм Търговски директор на дружеството. Получих предложение за длъжността няколко седмици преди първия lockdown. Знам, че при мен няма лесно, винаги трябва да има някакво допълнително предизвикателство 😊.
В момента си управляващ директор на най-популярната козметична верига в България, това беше ли сбъдната мечта?
Не съм имала цел или мечта да стана Търговски директор. Моята цел където и да отида да дам максимално от себе си и да се науча също толкова. Така се чувствам, че се развивам. В момента, когато няма какво да дам или да науча, не съм полезна нито на себе си, нито на компанията. Обичам да ми се променят нещата в живота. Всяка промяна ме развива като професионалист и като личност.
Какво е за теб Успеха?
Да съм удовлетворена от това, което правя.
Тази позиция на върха какви професионални цели поставя пред теб?
Заедно с моят екип и екип на най-популярната козметична верига в България да развием компанията. Също така развивайки компанията да развивам и хората в моят отбор.
Как минава един твой ден?
В четене на безкрайно много мейли и съобщения, консултации с моят екип, отговаряне на стотици въпроси, които ми задава екипът и другите колеги, срещи между отделите и с доставчици, телефонни обаждания и всекидневно взимане на решения по всякакви казуси.
Кои твои качества в големия бизнес определяш, като най- важни?
Хладнокръвност, спокойстие, обяктивност.
Имаш две прекрасни дъщери, каква майка си?
Трябва тях да попитаме 😊 но мисля, че съм строга, когато трябва, но през повечето време се старая да ги разбирам и да им давам полезни съвети, когато те имат нужда от тях. Опитвам се да ги науча да организират времето си така, че да прекарат всеки един ден пълноценно, а не да го губят седейки и гледайки телевизия или телефон. Харесвам да излизаме с тях по женски, да си имаме своите женски вечери, хобита, да прекараме времето си заедно.
Какво те вдъхновява?
Невъзможното! Ако някой ми каже, че нещо е невъзможно, ще обърна света, но ще направя така, че да стане възможно. Аз мисля, че няма невъзможни неща, има само недостатъчно желание.
На какво се ядосваш най-много?
Може би по-точна дума е не понасям. Не понасям лицемерие, лъжа. Иначе се опитвам да не се ядосвам като цяло.
Кои са твоите женски слабости, как обичаш да се глезиш?
Обожавам да пътувам. Ако бих могла щях през цялото време да пътувам. Обожавам да посещавам нови места, затова не обичам никога да ходя няколко пъти на едно и също място. Обожавам и гурме храна. Обичам да казвам, че животът е прекрасен когато е вкусен 😊
Как се виждаш след 10 години в личен и професионален план. И за какво още мечтаеш?
Надявам се, че ще работя на място, където ще мога да прилагам знанията си и опита си. В личен план мечтая да обиколя света и да видя от него колкото е възможно повече.
Щастлив човек ли си?
Да, аз вигани си мисля, че съм щастлива, защото се радвам на всички дребни неща ежедневно. Мисля, че това е вътрешна нагласа и избор на човека как да изживея живота си. Аз реших да го изживея щастливо.
Има една хубава мисъл: "Има хора, които търсят щастието твърде високо, други ниско, а то всъщност е на ръста на самия човек!!!" Аурелия, ти си висока жена - В колко сантиметра щастие измерваш своето?
Моето щастие толкова голямо колкото цялата вселена. Забелязах, че когато започнеш да се радваш на малки и дребни неща ежедневно, щастието става все по-голямо и по-голямо. Не мога да го измеря в сантиметри, мога да измеря само като изживяване и то е огромно.
Comments