Помощ за самопомощ, или как да здравеем ефективно

В основата на здравето е способността ни да се погрижим за себе си по най-добрия начин, а това рядко включва само нас. Поддържането на здравето е широк процес, който разчита на добра мрежа от сътрудничество.

Да започнем с търсене и наблюдение. Какво е здраве и какво е болест? Какво е разбирането ни за тези понятия!?

Болестта (на лат. morbus) е състояние на организма, предизвикано от действието на прекомерно силни или необичайни дразнители, протичащо при нарушена хомеостаза и понижено качество и ефективност на жизнените процеси. Проявява се с ограничена приспособимост към условията на средата. Представлява дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни(в анатомията на органа) и функционални (в изпълнението на функциите на органа) изменения в него.

Структурните нарушения се съпътстват от функционални, но функционалните могат да настъпват и без да е изменена структурата (анатомията). Например, фрактурата на крайник е структурно нарушение(целостта на костта е нарушена), което води до ограничена подвижност (функционално нарушение) на съответния крайник. За сравнение, ако ни стреснат - сърдечният ритъм се ускорява (функционално нарушение), но сърцето(структурата) ни е здраво.

Системните функционални нарушения, обаче, могат да доведат до структурни – ако, например, често сме гневни това води до повишена киселинност в организма(функционално нарушение), която в един момент може да разруши зъбите ни или да предизвика язва на стомаха, хранопровода (структурно нарушение).

Когато се лекуваме ние най-често се заемаме да атакуваме нарушените функции и структури – пием хапчета, които да ни успокоят и да нормализират ускорения пулс, кръвно налягане, променяме хранителния си режим, за да предпазим язвата от нарастване и т. н.

В цялата тази схема на лечение пропускаме нещо много важно – и функционалните и структурните нарушения се явяват резултат от нарушена хомеостаза(баланс), както се казва в определението за болест. В този смисъл ние се борим срещу болестта, а не за здравето, защото се фокусираме върху следствието, а не върху причината. Ако трябва да илюстрирам това, използвайки примера с повишената киселинност в тялото, който дадох по-горе, киселинността представлява резултата, а гневът е причината. Няма как да възстановим здравето, атакувайки само резултата. В най-добрия случай ще имаме отсъствие на болест(неизвестно за какъв период), но не и здраве.

Всъщност, понякога, лечението насочено само към резултатите не само, че не ни прави по-здрави, но изпраща проблемите ни на по-дълбоко и често по-опасно за организма ни ниво. Да кажем, премахването на една алергия, без да е атакувана причината, която я поражда, може да доведе до поява на астма в последствие. Това се случва, защото причината търси път за изява – ако сложим стена на пътя, тя ще потърси нов, както водата заобикаля преградите по пътя си. "Разграничавайте непосредствените причини от първопричините. Непосредствените причини обикновено са действия или липса на действия и се описват с глаголи./Изпуснах влака, защото не проверих разписанието./ Първопричините са много по-дълбоки и обикновено се описват с прилагателни имена./Не проверих разписанието, защото съм разсеян./Може да намерите решение на проблемите само, ако отстраните техните първопричини, а за да го направите, трябва да разграничите симптомите от заболяването." Рей Далио

Ще дам друг пример – ако сте склонни да посягате към храната, по-често от необходимото, но в един момент решите, че искате да отслабнете и ограничите храненето си е възможно да прибегнете към алкохол, цигари или да развиете болест … Важно е да откриете какво ви е подтиквало да прекалявате с храната, а не просто да я намалите.

От практиката си на терапевт съм се убедила, че организмът ни е изключително мъдър и никога не предприема безсмислени действия – може някои действия да ни се струват неприятни или болезнени, но винаги имат смисъл. Достигането до тази мъдрост, обаче не е лесен процес и не е път, който можем да извървим сами. Има една поговорка, която казва: Трябва да се справиш сам, но не можеш сам. Идеята е, че се нуждаем от подкрепа и сътрудничество.

Искам да обърна внимание на един важен аспект в продължение на това, с който често се срещаме в контекста на здравето – на нервна почва и на билкова основа. Чували сте тези понятия предполагам. Когато се каже на нервна почва – тоест няма органична причина за симптомите, сякаш се казва – всичко е наред, спокойно. Не, не е наред! Първо, защото се чувствате зле, макар да знаете, че не сте сериозно застрашени и второ, защото ако дълго не се чувствате добре, това ще повлияе по-сериозно на организма и вече ще достигне до органичното ниво.

Сега за билковата основа - когато се спомене това, разбирането е: Няма проблем пий си тези хапчета, чайове, билки – то е природно, няма да навреди! Билкова основа има и татула, но може много да ви навреди. Природата не е панацея, особено, ако се консумира хаотично и без консултация с професионалист. Всичко е в дозите и комбинациите, има билки, които за да усвоите и да има полза от тях е важно да са приети заедно с други билки/куркумата, например се усвоява добре с черен пипер или грейпфрут, иначе не усвоявате куркумина, който е ключовата съставка/. Билките действат на по-фино ниво, обикновено с натрупване, но действат, защо иначе ще ги пием, ако с тях и без тях е без значение. Няма еднопосочни процеси – само помага, няма как да навреди. За да си лечител е необходимо сериозно познание, добронамереност, опит и търпение. Би било прекрасно всеки да е възможно най-добрият лечител на себе си, но това е сложен процес, който рядко е възможен само чрез една единствена гледна точка. В тази връзка – бъдете внимателни с литературата за самопомощ, защото тя крие много опасности. Аз съм психотерапевт от 18 години и продължавам да посещавам психотерапевт, защото имам нужда от различната гледна точка и огледалото на една различна опитност и история, когато се стремя да се свържа със себе си. Затова се считам за „обущар, който не ходи бос“ – просто не разчитам сама да си правя обувките.

Болестите и проблемите (телесни и душевни), които възникват са в резултат на авторегулацията и стремежа към равновесие на тялото и психиката ни. Често, онова което определяме като патология или отклонение, всъщност е защитен механизъм, който тялото или душата ни използват, за да се предпазят от нещо по-страшно. Затова преди да решим, че нещо ни пречи и искаме да го премахнем, трябва първо добре да проучим какво го е създало, как и кога е възникнало и каква функция изпълнява. След това е нужно да изградим алтернатива и чак тогава можем да премахнем онова, което определяме като болест или проблем. В противен случай е все едно да хвърлите патериците си, понеже ви дразнят, без да сте се погрижили за здравето и стабилността на краката си.

В този смисъл болестите и проблемите са шанс за развитие и израстване, а не пречка в живота ни. Здравето не е константа, а процес. Процес на обогатяване и развитие. Болестта е сигнал, че развитието е спряло или нещо му пречи да продължи. Лечението следва да се насочи към възстановяване на развитието, а не към заглушаване на сигнала – когато пресичате улицата и чуете клаксон спирате, връщате се назад или ускорявате крачка напред (предприемате действие), а не си запушвате ушите, защото звукът е силен и неприятен.

Хората казват: „Времето лекува.“ Времето не винаги лекува, може и да разболява – зависи какво се случва, докато тече. Само по себе си то не е панацея за болежките и проблемите. Не е важно времето да минава, важно е как минава. Нерешеният проблем, неизплаканото страдание, подтиснатият гняв се задълбочават във времето и ескалират. Ако болката се усилва, това е сигнал да и обърнем повече внимание, а не да я пренебрегваме или да чакаме да отмине от само себе си.

Сигналите, които душата и тялото ни подават под формата на болка, неприятно усещане или дразнения са „клаксони“, които е важно да чуем, защото целят да ни предпазят, да ни помогнат. Вслушвайте се и не ги заглушавайте! Здравето и болестта не са противоположности, а различни състояния на виталността.

Ирина Кирякова - психотерапевт

Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.