Простите умения спасяват животи

Настоящата публикация е спонсориран пост. Тя е част от партньорството между Фондация “Започни Млад” и Андриан Георгиев с цел развитие на мисията на фондацията.

Срещнахме този човек на конференция за неформално образование. Направиха ни впечатление неговите ентусиазъм и креативност от сцената. Това ни провокира да го поканим, за да ви запознаем с това, което прави, защото темата за Първа помощ е от животоспасяващо значение за всички нас.

Кой е Андриан Георгиев?

37 годишен ентусиаст, Телец по слънчев знак! По професионално направление се занимавам с програмиране на маркетингови проучвания, като ръководя отдел, който обслужва Азия и Австралия. Отделно от това, понякога се намесвам и в развитието на новите ни клиенти или както е модерно да се казва сега – Business Development. В свободното време разнообразието преобладава – спорт, танци (не, че не са спорт, но се намират на отделно място в сърцето ми), поезия, кръводаряване и разбира се… една от най-големите ми страсти – ПЪРВАТА ПОМОЩ!

Как избра да се насочиш към Първата помощ?

Противно на това, че ние избираме заниманията си (дали според интереси или защото е модерно), първата помощ избра мен. В далечната 1997 г. бях на 13 г. Един ден бях извикан при педагогическия съветник на училището. Не защото бях набил някой или счупил прозорец с камък. Бях по-изявено дете, както твърдяха – пишех есета, участвах в конкурси, бях председател на класа и др. Казаха ми, че са ме избрали да ходя ТАМ. Това ТАМ се оказа Българския Червен кръст в гр. Плевен, откъдето съм и родом. Първото нещо, което учихме, беше как се прави изкуствено дишане и сърдечен масаж. Много ми хареса и в момента, в който си тръгвах от първото занимание, вече знаех, че искам да се върна. Инцидент, който се случи 1 година след започването ми с тези занимания, затвърди усещането ми, че трябва да се занимавам сериозно с темата. След 24 години все още се водим ръка за ръка с първата помощ. И така до ден днешен, в който ден съм мениджър на курсовете и тренингите в Училище по първа помощ на FirstAidbg.com.

Лесно ли е да посветиш живота си в помощ на хората?

Ако се отнася до масовото разбиране за това дали по принцип е лесно за човек да се отдаде на това да е в помощ на хората – явно не е трудно. Всеки един исторически буквар ни запознава с редица примери за такива хора, например Майка Тереза. Що се отнася до мен – още по-категорично не! По някакъв начин вярвам, че човек се ражда с желанието си да помага. И когато помага, то той се чувства още по-добре. Освен с първа помощ, се занимавам и с кръводаряване. Дарявал съм кръв толкова пъти, че като сметна колко е общото количество, което съм “оставил” в кръвната банка, то се равнява на количеството кръв, което имам в момента в тялото си… умножено по 2. И всеки път след това съм благодарен, че мога да го правя. Че мога да помогна за здравето на някого, че мога да дам капка живот на нуждаещ се. Мисля, че това удовлетворение е и основната движеща сила, която ме кара да помагам. И друг път съм го казвал, но ще го кажа и сега – преди много години чух една българска поетеса да казва, че човек се ражда на този свят не само заради собственото си щастие, а и, за да помогне на останалите. Тази мисъл се настани трайно в съзнанието ми и вече се съмнявам, че искам да я изтръгна от там. А ако успея да увлека и още хора да помагат… е, то удовлетворението ще е още по-голямо.

Твоите лекции са изпълнени с много артистизъм и хумор, което помага на аудиторията да възприеме и запомни информацията по-лесно. Наследил ли си ораторските си умения от някого или си ги развил в процеса на работа?

Предполагам имам някаква генетична предразположеност към това. Според майка ми, “метнал” съм се на дядо ми, който бил страхотен зевзек, с огромно сърце и хумористична душа. Ставал е и е лягал с вицове. Бил известен в цялото село. Предполагам на него дължа известна част от това, което съм в момента. Разбира се, през годините съм работил доста върху умението да мога да привличам вниманието на хората, когато им говоря. Но тези артистизъм и хумор, както ги наричате, със сигурност не са търсен ефект, просто така ми се получава. И вероятно съм разбрал, че наистина хората по този начин възприемат по-лесно информацията, по-лесно я запомня и след това и по-лесно ще я възпроизведат. Ще ви разкажа една история. Веднъж в Училището по първа помощ на FirstAidbg.com дойде една жена, за да премине курса ни по първа помощ при животозастрашаващи инциденти с бебета и деца. Заедно с нея, беше и 6 месечното ѝ бебе на ръце. Много исках да я впечатля, защото беше потенциален наш партньор, с който в момента работим и ако се разпознае в тези редове, я поздравявам сърдечно за всичко, което прави. По време на курса ме гледаше много странно (точно заради въпросните артистизъм и хумор), но аз не изневерих на стила си. След курса се беше обадила на Марияна Манушева (собственик и управител на FirstAidbg.com, на която дължа огромна част от вдъхновението си да се занимавам с първа помощ). Марияна ми се обажда след това, казва ми, че въпросната дама се е обадила и в този момент се стрелна мисъл през съзнанието ми: “Ще се уволняваме! 😊”. Оказва се, че била много впечатлена за това как “Анди може да говори забавно за 100-те начина, по които бебето ти може да загине и това не звучи ужасяващо!”.

Получаваш ли благодарност за спасен живот?

Да! И това е най-голямото признание и доказателство, че всичко, което правим с екипа на Училището по първа помощ на FirstAidbg.com има смисъл, посока, заряд и значимост. Имали сме няколко случая, в които родители се връщат, за да ни благодарят, че буквално са спасили живота на децата си. Най-често в следствие на задавяне. Понякога споделят какъв е бил инцидентът, понякога нямат желание да говорят за това. Чували сме всякакви ужасяващи истории. Спирали са ме дори и на улицата и е много забавно, когато почнат да декламират мерките за оказване на първа помощ при задавяне, например. Но това, което най-много ме е впечатлило през годините е, че на едно семейство се е наложило да прави изкуствено дишане и сърдечен масаж на детето си. И на жаргон казано, са успели да го “върнат”! Още една точка в полза на живота!

Знаят ли хората как да си помагат в трудни моменти?

Много ми се иска да кажа “ДА” и да наредя около 10 удивителни знака след това. Но за съжаление отговорът е... “Не точно!” Защо? През 2019 г., заедно с фондация “Първите три минути” инициирахме и проведохме първото такова до момента национално онлайн проучване, което нарекохме “ОБЩЕСТВОТО И ПЪРВА ПОМОЩ”. Бяхме провокирани от това, че в България, за голямо съжаление, няма актуална статистика за това до каква степен населението е подготвено да окаже първа помощ. Един от най-шокиращите резултати е, че огромен процент от хората са преминавали курс по първа помощ преди повече от 5 години, само веднъж в живота си и този един път е бил по време на шофьорските курсове. Логично, резултатът от това е налице. Хората се притесняват да оказват първа помощ, защото не се чувстват уверени в знанията и уменията, които имат и се притесняват да не наранят допълнително пострадалия. Много от тях споменават, че това се дължи на липса на регулация, задължаваща хората да преминават през опреснителни курсове по първа помощ през определен период от време. Само за справка, авторитетните организации, които в световен мащаб се занимават с това да постановяват мерки за оказване на първа помощ от неспециалисти, препоръчват подобни курсове да се преминават веднъж в годината, за да се поддържа ниво на знания и умения.

В момента разработвам докторската си дисертация, част от която ще е да изследвам как са се променили нагласите на обществото за оказване на първа помощ от 2019-та година до момента. Няма да скрия, че мечтата ми е един ден България да стигне нива на обучено население 80%+, както в страни като Норвегия, Германия и Австрия.

Колко проведени курса имаш и колко хора си обучил до момента?

Според личната ми статистика съм провел над 450 курса по първа помощ. За брой хора, които конкретно са обучени от мен, не мога да кажа. Но според статистиката, която водя за това колко хора обучаваме в Училище по първа помощ на FirstAidbg.com на годишна база, то броят е 1000+ в цялата страна – като се започне от родители, учители, премине се през служители във фирми, дори лекари и се стигне до деца. Да, наистина – обучаваме и деца. Имаме авторска програма за обучение на деца по първа помощ, от 7 до 12 години.

Как можем да дойдем на твое обучение по първа помощ?

Много лесно. Организираме курсове за частни лица. Всеки, който има желание да премине такъв курс, може да се запише за него. Имаме както онлайн курсове, така и присъствени. Публикуваме актуални дати на различните видове курсове в почти всичките си дигитални канали, за които прилагам линкове. И т.к. много хора използват основно Фейсбук, може да откриете актуални дати в страницата на Училище по първа помощ, секция събития.

Трябва ли първата помощ да се изучава в средното образование?

Първа помощ се изучава – в часовете по биология, в часовете на класа, вероятно се засяга и в други по-специализирани дисциплини в гимназията, като Здравословни и безопасни условия на труд. Отделен е въпросът колко задълбочено се случва това и дали учителите, които трябва да преподадат материала са достатъчно подготвени, спрямо най-актуалните стандарти в света на първата помощ. Защото първата помощ е наука и като всяка такава, тя се променя с течение на времето. През тези година реализирахме проект “Предай нататък – първа помощ за учители и ученици”, изпълняван от фондация “Първите три минути”, в партньорство с Обществения борд на TELUS International Europe в България. Успяхме да обучим 60 преподавателя от 15 столични гимназии. При стартиране на проекта много от тях споделиха, че нямат актуални познания по темата и се радост се включват. Накрая, заедно с тях, разработихме ресурсни материали за обучение по първа помощ, които са публикувани на страницата на фондацията, безплатни са, със свободен достъп и могат да се използват от преподаватели в цялата страна. Ето и линк:

Какво е посланието ти към читателите на BEM.BG?

Бъдете здрави и отделете време да се научите да оказвате първа помощ, защото простите умения спасяват животи.

Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.