.png)
НОВОСТИТЕ ОКОЛО ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, КАКВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА КРИЯТ ТЕ И ДАЛИ НЕ НОСЯТ В СЕБЕ СИ ДОЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ!
Темата около последните изменения на Закона за устройство на територията и тяхното съответствие с върховния закон на Републиката, е широко застъпена в последните месеци. Промените бяха обнародвани в Държавен вестник през март тази година, някои от които бяха атакувани от президента, но ветото бе преодоляно от Народното събрание. От тогава до днес, въпросът продължава да бъде широко дискутиран, както и отнесен от Омбудсмана на Република България, по компетентност, до Конституционния съд.
Недоволството на строителния бранш, а и не само, се корени основно в разпоредбата на новата алинея 16 на чл. 148 от ЗУТ. Съгласно нея, разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен ПУП по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Съобразно посочената разпоредба, издаването на разрешението за строеж от административния орган се обуславя от изпълнението на собственото му задължение за прилагане на плана за улична регулация, като правомощието на собственика се поставя в зависимост от неограничената свобода на преценка на общинската администрация.
Следващата промяна, която предизвиква сериозни дискусии е новата редакция на чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ. Досега действащата разпоредба предвиждаше, че строежите не се въвеждат в експлоатация, ако не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи в курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот. С новоприетите промени, към описаните по-горе територии се добавят и териториите със средно и високо застрояване, което на практика включва една изключително голяма част от градските територии и съответно пробуди недоволството в бранша.
Безспорно е, че задължението за изграждане на улиците и уличната инфраструктура има общината. Въз основа на новото правило на т. 5 обаче, ако общината не предприеме необходимите действия и не изгради улицата, обектът няма да може да бъде въведен в експлоатация. Именно това обстоятелство тласка инвеститорите, които не искат да зависят от действията на общината, към изграждане на улицата за своя сметка. Дори и тук обаче съдействието на общината е задължително, т.к. възложител за дейностите по изграждането на улична инфраструктура е именно тя. Т.е., в случай, че общината бездейства, би могло да се стигне до ситуация на неоправдано и безгранично блокиране на обекта и невъзможност за въвеждането му в експлоатация.
Именно във връзка с така създалото се недоволството, по искане на Омбудсмана на Републиката, бе образувано конституционно дело № 11/2021 г. за установяване на противоконституционност на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от Закона за устройство на територията.
Със свое определение, Конституционният съд на Република България допусна до разглеждане по същество така отправеното искане. Във връзка с делото са отправени покани до редица неправителствени, съсловни, синдикални и други организации, както и до изтъкнати специалисти от науката и практиката, да предложат становищата си по казуса. Към днешна дата, повечето от поканените са изложили своето виждане и изцяло подкрепят искането на Омбудсмана. Сред тях са: Национална асоциация на строителните предприемачи, Президент на Република България, Савин Веселинов Ковачев, Съюз на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Върховен касационен съд Съюз на ландшафтните архитекти, Висш адвокатски съвет Министър на регионалното развитие и благоустройството.
След като по делото постъпят и останалите становища от поканените лица и организации или сроковете им за предоставяне на такива изтекат, предстои и произнасянето от страна на Конституционният съд със съответното решение.
Темата е в развитие, за която ще Ви информирам своевременно!
Comments