.png)
Всички познаваме древната мъдрост „Здрав дух, здраво тяло”. Съвременната наука – вече – разполага с инструментите, за да обясни защо е така, докато предците ни са го долавяли интуитивно.
Най-хубавото е, че все повече области на познание се обединяват, за да изградят една по-цялостна грижа за лечение и превенция на проблемите, свързани с душата и тялото ни.
Колкото повече насоки имаме как да поддържаме и развиваме здравето си, толкова по-пълноценен и удовлетворителен живот ще водим.
Доскоро медицината се занимаваше със соматичните нарушения (от сома – тяло), психологията – с душевните болки и терзания, екологията – с проблемите на средата, в която живеем и т.н. Сега в света навлиза идеята за холистичния (цялостен) подход, който ни подсказва, че всичко е свързано. Не можем да отделим тялото от психиката, човека –от средата, в която функционира, ако искаме да разберем какво се случва с нас и защо се случва. Колкото повече фактори отчитаме и познаваме, толкова по-пълна и надеждна ще бъде картината, която наблюдаваме.
Ще дам пример в подкрепа на казаното дотук – всяка една емоция, която изпитваме, представлява биохимична реакция в тялото. Ако сме гневни, се учестява пулсът, покачва се киселинността в организма, повишава се нивото на определени хормони (адреналин, кортизол), мобилизират се определени мускулни групи, кръвта се сгъстява, забавя се метаболизмът, пада имунитета, дишането става плитко, покачва се захарта, намалява либидото…
Ако сме радостни, се вдига нивото на ендорфин, имунната ни система става по-силна, клетките ни се зареждат с енергия... По този начин емоциите и чувствата ни въздействат върху органите и функциите им. Същото обаче важи и с обратен знак – промените в тялото се отразяват на настроението, преживяванията и мислите ни. От своя страна тялото и психиката ни пък са изложени на въздействия от околната среда – въздух, храна, стрес, мода, климатични условия…
Затова, ако искаме да се чувстваме добре, е важно да обгрижваме и развиваме всички измерения на живота ни. За тази цел е добре да повишим нивото си на осъзнатост, а това е пряко свързано със себепознанието.
Всеки човек е една вселена и като всяка вселена, той притежава богатства, възможности, ресурси, тайни, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме вселената си, толкова по-добре живеем в нея, толкова по-уютно и сигурно се чувстваме там. Инвестиция, която все повече хора избират и берат истински плодове.
Себепознанието е пътешествие навътре в нас. Приключение, в което да открием и опознаем по-добре себе си, за да се чувстваме уютно в собствената си кожа или метафорично казано, опознай вселената си, за да я обикнеш и развиеш.
Как себепознанието ще ни помогне да живеем по-добре?!
Ако се замислим, ще открием, че повечето проблеми, трудности, страхове, комплекси, тревожност се дължат на липса, недостиг или изкривяване на информацията. Себепознанието ни дава възможност да боравим с повече и по-качествена информация за нас самите и така създава чувство на увереност, сигурност и стабилност.
Кой не си е задавал въпроси като:
Как функционира моето тяло?
Как работи психиката ми?
Защо изпитвам страх, болка, гняв?
Как да контролирам емоциите си?
Как да се справя със страховете си?
Как да преодолея срама си?
Как да изразя желанията си?
Как да направя сполучлив избор?
Как да определя целите си?
Как да изградя удовлетворяващи взаимоотношения с околните?
Какво е здравословно за мен и какво ме разболява?...
Отговорите на тези въпроси са в самите нас – трябва само да ги открием. Освен това, ако разберем собствената си вселена, ще можем по-лесно да разберем и приемем чуждата, което чувствително ще подобри връзките и комуникацията ни с околните, които от своя страна се явяват средата, в която функционираме.
Нашият светоглед се формира вследствие на убежденията и нагласите, които сме си изградили. Това са вътрешните ни вярвания, собствените ни божи заповеди. Съдбата ни често е резултат на този светоглед. Той е изтъкан от различни нишки:
Концепции, формирани от възпитанието
Етикети и квалификации, които сме получавали от близките ни, приятелите, авторитетите около нас
Оценки вследствие на опит, които са се превърнали в максими – „Времето никога не стига”, „Хората са лоши”, „Винаги закъснявам”, „Животът е несправедлив
Навици – всичко, което сме изградили с постоянство и многократно упражняване .
Ще се опитам да илюстрирам как нагласите и възприятията ни за живота изграждат реалността ни и защо без промяна в нагласата, няма как да има промяна в реалността ни. Да вземем концепцията „Много хубаво не е на хубаво”. Случва ни се нещо прекрасно, чувстваме се щастливи и в следващия момент се прокрадва очакването, че ще се случи нещо лошо, защото така гласи максимата, в която вярваме. Тревожността нараства, напрегнати сме, което способства допускането на грешки, повишена раздразнителност, уязвимост, конфликтност и т.н. Резултатът не закъснява – спъваме се, избухваме, грешим и... сентенцията е потвърдена. Не защото това е неумолима истина, а защото тревогата, която тя поражда, създава почва за негативни следствия. Има и друг вариант – след радостно преживяване настъпва болезнено събитие, но последното е имало свой собствен път и не идва, за да разруши радостта ми, а защото му е дошло времето.
Субективизмът е във всичко. Това, което за всички е фон на дадено място (музиката например), за мен може да е централната фигура, защото ми напомня за любимия и първата ни среща, танц. Нещата променят символиката и съдържанието си с опита – една песен от безлична може да се превърне за мен в безценна, когато я съотнасям към красив момент, силно емоционално преживяване... По същия начин нещо на пръв поглед обикновено за много хора за някого може да бъде травматично, защото го отпраща към болезнен спомен и емоции.
Когато се стремим да подобрим живота си, е добре да разгледаме хубаво съдържанието на убежденията ни. Да потърсим има ли такива, които ни пречат или насочват в грешни посоки, и ако открием – да впрегнем енергията си в изменението им.
Процесите на себепознание и повишаване на осъзнатостта са неразривно свързани с щастието, успеха и израстването в живота. За много хора не е ясна връзката между двете, затова непрестанно търся начини да я илюстрирам.
Помислете си сега как се отнасяте към себе си, проявявате ли разбиране и търпение, или сте критични, отхвърлящи и изискващи. С какви думи си говорите, какъв тон използвате? Прощавате ли си, или се осъждате? Успокоявате ли се, или си нагнетявате вина и напрежение? Окуражавате ли се, или се обезверявате?
Как звучи вътрешният ви глас – чуйте го, дайте му пространство и време да го опознаете. Ако прецените, че в някои отношения не се подкрепяте и насърчавате, това е голям напредък и първата стъпка към промяната. Ще знаете от какво се нуждаете и можете да опитате да изградите нужното ви.
Вътрешният ни глас е събирателен образ от родителите ни, авторитети, приятели и идоли, които сме срещали по пътя си. Всичко онова значимо, което някога е било отвън, бавно и неусетно е навлязло в нас и се е превърнало в част от нас.
Невинаги човек попада в подкрепяща и грижовна среда, но когато го осъзнае, може да промени и пренасочи негативите, да смени нагласите си, да развие нови възможности за възприемане и реагиране. Ако моите потенциали не са имали шанса да попаднат в подходящия климат и условия и затова са останали неразвити, то сега мога да потърся нужните условия, за да покълне и започне да израства необходимото ми.
Човекът е универсално семенце, в което съществуват безброй потенциали. Ако попадне в една почва, ще израсне като кактус, в друга – като роза, в трета ще се превърне в дърво.
Дърветата са приковани с корените си в земята и ако условията на средата не са подходящи, те нямат шанс и вехнат. Човешките корени са подвижни. Те са нашата история, от която черпим опит, нашето настояще, в което чрез тях достигаме живителните сокове на земята, но могат да бъдат едновременно и нашето бъдеще, променяйки онова, с което се захранват. Тази магия е единствено човешка привилегия. Човекът е дарен с огромно богатство и това е способността за движение – безценна възможност. Животът е движение.
Да изградя едно подкрепящо и вдъхновяващо вътрешно Аз е основата, върху която мога да изградя щастлив, творчески и вдъхновяващ живот. Като възрастен, имам сериозен шанс да избирам средата си – огледалата, гласовете, климатичните условия, които ме заобикалят – е, не всички, но все пак, не малко, зависи от мен! А онова, което не зависи от мен, пак не е изцяло еднопосочно – винаги има поне два пътя да тръгна към него.
Помислете какъв тип е вътрешният диалог, който водите, когато сте сами, какви мисли ви обземат. За да се погрижите добре за себе си, е необходимо първо да си дадете време, да се наблюдавате, изследвате, опознаете.
Така, както го правите спрямо другите хора и новите ситуации – наблюдавате, преценявате и тогава влизате в контакт и предприемате действие. Научили сме това, защото някога, когато сме били малки и зависими, удовлетворяването на нуждите ни е зависело от външния свят (родители, хората около нас). Процесът на израстване е именно преход от външна регулация към авторегулация.
Ако се отнасяте зле със себе си, със сигурност ще избягвате самотата и уединението, защото в нея ще се чувствате зле – нападнат, осъждан, отхвърлен.
Естествено е да ви се налага да си отказвате определени неща, да се принуждавате към други, които не са ви особено приятни, да има потребности, оставащи неудовлетворени. Важното е как ще го направите – как ще се обърнете към себе си, как ще си поднесете отказа – с любов или с агресия и императив.
Вътрешният диалог се формира по образец на външния, който някога съм имал с родителите и възпитателите ми. Част от функцията на терапевта е да помага да се научим да говорим по-градивно и грижовно със себе си. Ако никой не се е радвал и не е празнувал успехите и постиженията ми – и аз няма да мога да се самоутвърждавам и поощрявам, ще живея в неудовлетворение. В случай, че са отделяли повече време да ме критикуват, отколкото да ме насърчават, и аз ще следвам този модел. Децата приемат всичко буквално, затова отхвърлянето занижава самооценката им. Волята например обикновено се свързва с фигурата на родителя, който представлява авторитет за нас. Ако отношението ни към този родител е негативно, конфликтно, много е вероятно да не успяваме в самоограничението и волевите усилия, защото подсъзнателно действаме напук на родителя.
Нашите характеристики и качества не би следвало да се променят от оценката на околните, могат да се влияят, да се развиват и коригират, но не и да зависят от това. Истината е, че ако ми предложат шоколад и аз откажа, това не променя качеството на шоколада – просто аз не го обичам. Ако самооценката ни е зависима от външния свят, е добре да помислим доколко тя е реална и дали не ни липсва вяра и увереност в себе си.
Терапевтът започва да внася различен подход в диалога, подсказва нова гледна точка. Тези ритмични диалози и взаимодействие спомагат да се промени вътрешният диалог и подпомагат изграждането на самоподкрепа в човека. Процесът започва отвън, за да се интегрира и да се превърне във вътрешен, както е било и някога, когато сме се формирали като индивиди.
Антивирусните програми са тежки и заемат много място и ресурс в компютъра – същото е и с психичните защити, много са енергоемки. Инвестираната в защита енергия не е на ваше разположение в настоящето. Следователно колкото повече защити работят, толкова по-пасивни, слаби и неуверени ще се чувствате в реалността, тук и сега. Когато отворите едновременно няколко програми, оперативната памет се натоварва и работи по-бавно и трудно. Същото е, когато сме отворили едновременно няколко ситуации или проблема в съзнанието си. Ако отворите една-единствена, но много тежка (травматична) програма, резултатът е същият.
Често ме питат: „Какво да направя, за да започна да се харесвам и да се обичам?”
Честно казано, не е много сложно – правете неща, заради които да харесвате и одобрявате себе си. Когато лъжете, наранявате другите, злоупотребявате с власт, предавате или пречите на някого (включително на себе си), не мисля, че ще се харесате. Може да намерите начин да оправдаете поведението си, да го обясните, но не и да го харесате.
Вгледайте се в корените си – приемете ги и ги осъзнайте.
Насочете се към онова, което ви захранва с грижа и любов. Изживявайте промените, съхранявайки хубавото, градивното и съумявайте да пускате болката, прощавайки – на себе си и на другите. Обогатявайте историята си и не спирайте да разширявате знанието за себе си!
Ирина Кирякова
Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.
Comments