Истината за психотерапия. Трябва ли да си "луд", за да отидеш на психотерапевт?

Здравейте, днес наш гост е Ирина Кирякова. Един от първите рекламодатели на списание Български предприемач. Тя е психотерапевт, също така е и автор. Моля те, представи се на нашите читатели, които все още не те познават.

Занимавам се от 20 години с психотерапия на частна практика. Пиша понякога. Работя най-често чрез метода на Гещалт терапията. Едно от основните неща при нея е насочване и фокус върху това, което става между клиента и терапевта, взаимоотношението. Стъпва върху източна философия, дзен будизъм, екзистенциализъм и разбира се всичко онова, което е в класическите форми на психотерапията също е част от нея.

Анализ парализа. Няма ли прекалено много хора, които изпадат в голяма крайност в тази посока?

Ако вместо да се оправдаваме отидем по-скоро в идеята за осъзнаване, миналото, историята ни има смисъл и анализа, има смисъл доколкото обяснява нещо. Взимаме поука, въпросът е вече какво правим с тази поука, как продължаваме. Ако го превърнем в оправдание, означава, че ние си блокираме движението. Смисълът на осъзнаването е точно това да разбера как съм станал това, което съм и как да продължа нататък. Идеята на терапевтичния процес е до голяма степен да разшири границите, възможностите за разбиране на света, за поведение в рамките на взаимоотношенията ни и т.н.

В балканските страни има едно такова вярване, че ако отивам на психотерапевт съм откачен, следователно няма да ходя или няма да казвам, че ходя. Съществува ли такъв модел?

Вече се надявам, че е поизчезнало това възприятие, тъй като това е едно смесване на психиатрията с психотерапията. Това, което хората наричат “Трябва да съм луд” е патология. Патологията е основен фокус на психиатрията. Докато психотерапията се занимава основно с нормата и трудностите в различни измерения. Много е важно да го разбием този мит. Психотерапията не е лечение. Аз не мога точно така да го формулирам, защото има доза лечение, само че не бих казала, че психотерапевта лекува, а по-скоро е подкрепящ самолечението на някой, който е избрал да се самолекува.

Не можем във всяка ситуация да изразяваме емоциите си бурно, как да се справим тогава?

Не можеш веднага, но можеш да намериш пространство след това. Да кажем не мога да реагирам директно в момента на това, че примерно ме провокираш по някакъв начин, не е удобно в момента да ти покажа болката или гнева си, но мога след това да го споделя с някой. Има начини, въпроса е да сме осъзнати, че нещо сме предали даден момент в себе си, нещо е било затиснато, изхвърлено. Точно тези наши части, които обикновено биват потъпквани, точно те започват да се надигат под формата на някакви симптоми или други отклонения, които настъпват в поведението ни.

В последното издание на "Започни млад", идеята, която спечели беше за Rage Room, където можеш да чупиш на воля и да се освободиш от напрежението в ежедневието. Какво мислиш за тази идея?

Много е индивидуално и е трудно да се каже при кой какво ще работи. Със сигурност има хора, които това би ги освободило, би помогнало и има хора, които биха генерирали още повече агресия.

Смяташ ли, че такъв Rage Room би следвало да работят с психотерапевт, който да консултира техните клиенти, за да бъде по-професионално?

Би било много по-ефективно, защото всеки един процес, всяко едно наше действие, когато минава през осъзнатостта ни, има много по-голям ефект, отколкото действието само по себе си.

Как хората да изберат правилния психотерапевт, а не този, който ще ни казва това, което искаме да чуем?

Бих призовала към обръщане към тялото ни и усещанията ни. Какво чувствам докато съм с един човек и след като си тръгна и съм била с него. Имам ли усещането за развитие в живота или е повече някаква зависимост. Идеята на психотерапията е помощ за самопомощ, тоест би следвало да развивам все по-добре моите механизми за справяне, а не някой да се грижи за мен.

Какво се случва в главите на хора в момента покрай цялата пандемия, промени и т.н., които се случват?

Тя промяната обикновено е провокирана от страха. Въпросът е нататък какво става, колко време оставаме в страха. Няма емоция, която е вредна.

Страхът е много здрава емоция, която ни помага да оцеляваме, да се справяме, да се ориентираме, да осъзнаваме нуждите си, но ако останем твърде дълго в него настъпват други процеси. Обратното на страха е любовта. Ако твърде дълго съм останал в него, трябва да потърся къде е любовта в момента, да търся подкрепа, тя е свързване.

Как да пребориш безпокойството от неща, които се случват в живота изведнъж и не зависят от теб?

Самото безпокойство обикновено е свързано с това, че имам нужда на физическо ниво да успокоя тялото си. На физическо ниво най-прекият път е дишането ми и то с акцент върху издишването. Вдишвате и двойно като време издишвате. Правите го няколко пъти. Движение, дишане, хранене, изразяване на емоциите. Това са основните стълбове, чрез които можем да регулираме тялото си.

В момента работиш върху втората си книга. Кажи ни малко повече.

Първата ми книга се казваше “Любовта намира начин”. Продължението за мен е много логично и реших, че трябва по-дълбоко да навляза в самата темата за любовта. За момента като работно заглавие е “Формите на любовта” и съм се опитала да погледна към едни по-нетрадиционни форми, проявления на любов. Смятам, че може да бъде полезно, защото любовта ни помага, лекува, развива ни.

Отправи едно послание към нашите читатели.

Пожелавам да намирате пътя към любовта.

Целият разговор с Ирина Кирякова можете да гледате тук: