.png)
Това е тема, която винаги е актуална, защото човек колкото и да се развива духовно, емоционално и интелектуално, в един момент се сблъсква с някакво предизвикателство, което го кара да отстоява себе си. Всъщност личните граници са точното очертание на личността. Личните граници влизат нашите ценности, влизат нашите вярвания, влизат нашата АЗ-концепция. Изключително е важно да знаем, че всеки път, когато ние се чувстваме негативно, това е защото не се намираме на нашето място, в конкретна система, и не сме обозначили ясно нашите граници. Тъй като околните няма как да знаят кои са вашите лични граници, какво е позволено или какво не е позволено да пресичат, вие ги обозначавате на базата на вашите реакции. Вие отстоявате вашите лични граници на базата на това, което вие представяте за себе си, че с вас може или с вас не може. Вашите лични принципи са част от това, например какво ми харесва, какво не ми харесва, какво може с мен, какво не може.
Но какво всъщност означава аз да имам или да нямам лични граници?
Първо, ако аз не мога да отказвам, това означава, че аз нямам лични граници. Второ, ако аз не мога да взимам самостоятелно решение също означава, че нямам лични граници. Това се отнася за абсолютно всички сфери. Когато аз не знам какво да правя, аз търся външна референция и се съветвам. Правя го с моите приятелки, с майка ми, с баща ми. Тоест външните хора взимат решение вместо мен. В работната среда действа същото правило. Например, ако вие не можете да отстоявате себе си или се пазите от конфликти, дори и в работната среда, дори и в личните отношения, е изключително важно да научим правилно да влизаме в конфликти, да не ги избягваме, а да може по здравословен и естествен начин да отстояваме себе си. Следващо нещо е, когато ние не можем да контролираме своите емоции. Това означава, че или ние навлизаме в чужди граници, или някой е навлязъл в нашите лични граници. Това е валидно както за работна среда, така и вкъщи. Това се отнася и за личната ефективност. Например, ако някой ти се обади в 11 часа през нощта и ти му вдигнеш телефона и те занимават с някаква излишна информация, това означава, че ти не си сложила личната граница. Нищо, че може някой от офиса да ти се обади.
Как да разберем, че някой нарушава нашите лични граници?
Ако вие, например, позволявате други хора да ви осмиват или да ви унижават, независимо дали е в работна среда, дали са ваши бизнес партньори, дали са ваши приятели, дали е някой от семейството, по принцип това е грубо нарушаване на личните граници. Ако вие нямате цели и мечти, независимо дали сте семеен човек, или, примерно, имате някакви амбиции да се развивате финансово или в корпоративна среда, това е същото. Защото здравословно мислещия човек винаги има лични граници, лични ценности, лични принципи. Казва да, когато иска да каже да и го осъзнава. Казва не, когато желае да каже не. Но от друга страна, проблема с личните граници е, че хората, които позволяват на други да им пресичат личните граници, много често това са хора, които сами пресичат лични граници на други хора.
Например, когато някой си позволи да пуши, а до него човека не пуши, това също е навлизане в лични граници. Или ако някой е прекалено шумен, а човека до него не може да търпи такъв шум, това също е навлизане на лични граници. Изключително важно е ние да знаем нашите цели, какво ни харесва, какво не ни харесва и да следим този процес.
Ако ние се чувстваме раздразнени, ако ние нямаме време за себе си, ако ние не следваме целите и мечтите си, ако ние прекалено много толерираме другите или чакаме твърде много чуждото мнение за нас и за нашата дейност, и за нашата връзка, и за нас как би трябвало ние да се развиваме дори и в бизнес средата, ако това е по-важно от нашата вътрешна референция, това са явни примери, че са нарушени личните граници.
Взаимодействието в различни системи
Всеки един от нас взаимодейства в различни системи. Бизнес средата е една система. Тук всеки има различна функция. Аз, например, съм или ръководител, или работник.. Всеки има точно установена функция във всяка една от системите. По същия начин, системата в семейство. Аз и моя партньор. Аз съм жената в семейството и имам конкретен функционал. Аз не съм негова майка, аз не съм негова дъщеря, аз не съм негов приятел, аз не съм баща или баба, аз не го превъзпитавам. Ние сме равноценни партньори, но всеки трябва да има лични граници.
Когато човек не осъзнава във всеки момент в коя от системите функционира – това са различните сфери от колелото на баланса – когато не осъзнавам каква ми е функцията тук, аз не съм наясно какво трябва да правя и кое е допустимо. Аз не правя повече, не правя по-малко, правя достатъчно и толерирам останалите елементи в системата. Тогава всичко се получава с лекота.
Как да започнем да поставяме лични граници?
Първото нещо, което е нужно е всеки един човек да осъзнае сам за себе си какво му харесва и какво не му харесва. Кое е допустимо за мен и кое не е допустимо. Това всеки вкъщи може да го направи на един лист и ясно да го напише. Първо да наблюдава себе си и да разбере къде не се чувства добре, къде не се чувства на свое място.
Аз предполагам, че всеки един може да прецени къде в момента се чувства раздразнен, къде дава на някой прекалено много от своя ресурс и къде в момент не се чувства добре. Ако се установи такова раздразнение, това означава, че аз вие сте на своето място в съответната система.
Всяко общуване с конкретен човек е отделна система. Общуването ви с децата това е отделна система. Общуването с вашето партньор, отделна система. Общуването на работната среда, отделна система. И всяка система има нейни закони и във всяка система, вие можете да изпълнявате само една функция.
В работна среда човек не може да бъде едновременно началник и работник. Тоест има конкретна функция и там има подписан инструктаж. Ти трябва да работиш на базата на този инструктаж. Ако те карат да седиш 5 часа повече на работа, това е явно пресичане на личните граници. От теб се очаква да уговориш условията на труд. Ако на всички заплатите са 3 пъти по-високи за еднакъв труд, в тази система ти допускаш да се преминават твоите лични граници. По същия начин е във всичките системи. Но първото нещо е осъзнаването.
Най-лесно може да намерите къде се пресича границата, там където има чувство на раздразнение. Където има някакви вътрешни такива конфликти. Където има чувство на страх, например. Където има гняв. Това означава, че там ние не взаимодействаме правилно. И първото нещо е ние да установим - аз тук правилен елемент ли съм? Аз с авторитет ли съм в моето семейство?
Чуйте всички примери, които Стояна дава за баланса между различните системи и съвет как да поставим лични граници на работното място:
Много от нас се страхуват, че ако сложат прекалено жестоки лични граници, в един момент ще останат сами. То всъщност не е истина. Просто трябва един транзитен период, през който околните да разберат, че ти вече не си спасителя, ти не си жертвата, ти не си агресора. Ти всъщност си пълноценният човек, с който вече може да се общува пълноценно.
コメント