5 съвета за справяне с напрежението

Здравейте и добре дошли на всички, които четат статията! Днес имаме една много интересна тема – практически насоки за справяне с напрежението. Нашият гост е Ирина Кирякова. Тя е психотерапевт с огромен опит. Здравей, Ирина.

Здравейте!

Много се радвам да се видим. В момента си в твоя кабинет, който между другото и ние сме посещавали на живо и е изключително уютен, приветлив, светъл, цари едно спокойствие вътре. Днес ще дадем малко практически насоки за хората, които се чувстват напрегнати от обстоятелствата, които се случват напоследък. Както знаем започна война не много далеч от нас, която заема огромна част от пространството по телевизията като цяло и много хора, дори в бизнеса, слагат живота си на пауза. Можеш ли да ни споделиш какво е това напрежение? В какво се изразява този стрес и напрежение?

Да. Като начало страх. Всяко напрежение, което отива в графата стрес и то негативен стрес, защото има и позитивна страна, обикновено говорим за някакви страхове. В момента има много откъде да идват тези страхове. Много се акцентира върху липсата на перспектива, върху резките промени, които настъпват. Те сами по себе си водят до напрежение. Промяната в икономическата, социалната обстановка и то не само тук, защото ние сме близо, това се случва в целия свят. Историческият момент, в който това се случва, защото все пак е важно да отчитаме натрупванията. Ние имаме едни натрупвания вече 2 години, в които обществото в целия свят живееше със страха от загуба на живота, здравето и т.н. И в момента от друго място същите страхове са провокирани.

Това е много време за всеки един организъм. Като цяло ние сме доста адаптивни същества, справящи се и съвременната цивилизация е достигнала до ниво, което наистина имаме много ресурси и средства за справяне със стреса. Но тези вече две години са време, което някак си всеки един организъм започва да се отклонява.

Ту е мястото да кажа, че в такива моменти на криза патологичните реакции и отклоненията, развитието на симптоматика, по-особените емоционални състояние вероятно не са патология, а са норма. Защото когато всичко около теб е патология е нормално ти също да не си спокоен, в обичайния режим, в който работиш. В този смисъл хората трябва да им е ясно, че част от това, което им се случва всъщност е адаптацията им, начинът, по който те се опитват да се приспособят, не е някаква кой знае каква патология. Много се акцентира върху това и то става допълнително. Хората вече се страхуват от страха, от всяко едно нещо, което произтича в организма им като промяна. Той има нужда този организъм да се променя и да се движи за да може да намери своето място в тази ситуация в момента.

Самият стрес реално, самото напрежение, за което говорим е първо в повечето случаи физически процес. Това, което реално искаме да се освободим най-често е нещо, което чувстваме в тялото си. В този смисъл как по принцип функционират нещата? Ние получаваме стимули от средата под формата на общуване, информация и т.н. Всяка една информация е стимул за нас. На този стимул ние имаме готовност да дадем отговор, да реагираме. Този отговор ние преживяваме и чувстваме като мобилизация в организма по някакъв начин в тялото. Напрягат се определени мускулни групи, активират се определени системи. Примерно ако те слушам и нещо много ми се иска да ти кажа няма как да не започна да усещам леко стягане в гърлото, защото енергията е в него и иска да се насочи. Или ако пък има някаква заплаха е много логично да усетите тези мускулни групи, които ще задействат краката, ръцете за движение, за реакция.

В момента това, което става, е че има страшно много стимули и невъзможност ние да отреагираме с движение. Това движение остава в тялото ни и започва да търси някакъв начин, съответно се вдига налягането, което го преживяваме вече като развитие на някакви симптоми, било то емоционални, психологически сривове или пък и физически такива, защото тялото също е начин да разреши и да се справи с това напрежение разболявайки се също.

Първата стъпка от справяне с напрежението е да разберем какво е напрежението и ти внесе доста подробна яснота. Можеш ли да ни кажеш как се справяш с напрежението? Например когато настъпят такива големи катаклизми в света, които могат да повлияят на нас, как да продължим напред?

Първото е дишането. Винаги го казвам – обърнете внимание на това как дишате. Дори докато говорим с теб, съм сигурна, че хората, които ни слушат когато говорим за стрес и за напрежение, се покачва напрежението и дъхът става по-повърхностен и плитък. Трябва да поема въздух, бавно да издишам. Ключът е в бавното издишване. Хората, когато са напрегнати се опитват да вкарат още въздух, а истината е, че трябва да извадят навън този въздух, който имат вътре в себе си. Освен всичко друго, бавното и продължително издишване влияе много директно на един много голям нерв, който минава почти през цялото ни тяло и отговаря за много от вегетативните реакции. Това е един от най-преките пътища да повлияем на нервната си система. Това е на телесно ниво.

След това, когато няма голяма перспектива в момента, защото бъдещето е неясно, много фактори има да се преподреждат, да се наместват, за да има перспектива, трябва да погледнем в по-краткосрочен план. Фокус върху онова, което зависи от мен. Какво зависи от мен реално в момента? Войната между Русия и Украйна от мен в момента не зависи, аз не мога реално да реша този проблем. Мога да си подредя стаята. Да седна да си отделя време и да помисля какво и по какъв начин могат да оптимизирам здравето си. Ние в повечето случаи, особено през медиите за съжаление, ни карат да стоим срещу нещо, а смисълът е да сме за нещо. За здравето, не срещу болестта. За това да се чувствам по-добре, не срещу това да не съм зле. В момента някой е срещу някой. А за какво съм? Какво искам да утвърждавам? Фокусът ни да е в това, което можем да утвърждаваме, това, което можем да правим.

Взаимоотношенията – когато нямаме възможността да погледнем надалеч към развитието си, можем да погледнем в по-широката пост. Няма я дълбочината надалеч, но я има хоризонталата. Там са ни взаимоотношенията, връзките. Нещо много ключово, за да можем да се справим. Ние не можем сами. И ако се върна на страха, който е основният източник на напрежение, казват, че обратното на страха е любовта, а любовта е свързване. Ако щете този свят в момента има нужда от повече любов, от повече качествено свързване. Аз какво мога да направя? Тук мога да направя нещо. Мога да се опитам да съм източник на повече любов, радост, грижа към себе си и към ближния. Все повече не знаем от какво се нуждае човечеството, за да разбере колко сме взаимосвързани, колко не можем един без друг и колко не е без значение това, което се случва някъде там.

Друго нещо по отношение на напрежението – нуждите ни отново са онова, което се отваря в нас и което провокира желание да се раздвижим и да направим нещо. Много често хората наричат напрежение или тревожност всъщност някакви техни потребности. Гладен си, жаден си, имаш нужда от принадлежност, събрал си много енергия и имаш нужда да я отдаваш и т.н. първата стъпка е да чуя тялото ми, какво става в него, да разпозная този сигнал, да му дам правилното име (глад, жажда и т.н.) и след това да се опитам да направя нещо по посока удовлетворение на нуждата.

Най-общо, ако мога да го обобщя, ние имаме вход – това е всичко, което постъпва и идва към нас и изход – начин, по който ние освобождаваме и разтоварваме това, което вече е постъпило. Във всяко едно състояние е важно да имаме осъзнатост и за двете, и за това какво постъпва, какви филтри си слагаме. Много е важно в момента как филтрираме информацията. Снощи реших, че искам да пусна да гледам новини, избягвам да го правя, но исках да си сверя часовника. Това, което ми направи впечатление е, че не се почувствах особено информирана, а натоварена и залята с тонове тежест, негативизъм. Защото една част от новините, след като минаха тези, които са ключови за това какво става в света, се отиде към една криминална хроника, но за мен това не е новина. Не е нещо, което касае всички или ние можем да направим. Свързано е с някакви конкретни действия, които полицията или лекарите могат да направят нещо. Когато ти наслагват едно след друго такъв тип неща, усещането е, че ти живееш само в това. човек, който е целия претоварен с негативизъм и страхове той става много неефективен, лесно раздразнителен, от там става една верижна реакция. За да си помогнем трябва да започнем от себе.

Лично аз вярвам, че по-добрият вариант е първо да запалим в себе си светлината и после да я предадем нататък. За мен всеки един от нас е свещ, която може да бъде запалена и да внесе повече светлина. А можем и на въгленче да се превърнем, въпрос на избор е.

Благодаря много! За мен беше изключително интересно и полезно, вярвам, че и за нашите читатели. Като финал за интервюто искам да те помоля за твоя анализ на доста нашумялата ситуация с опашките и блъскане по магазините за олио. Ние вярваме не че има толкова натурална агресия в хората, а по-скоро им е насадено нещо като страх, което ги подбужда. Можеш ли да анализираш тази ситуация и да дадеш съвет на хората как да се чувстват по-спокойни, да не влизат в такава енергия?

Отново бих започнала първо с това да си обясним какво става. Човек се чувства спокоен когато има информацията, дори тя да е негативна. Това е информация, която все пак можете да ползвате по някакъв начин. Това, което най-много вдига напрежението е когато нямам представа какво ме очаква и какво се случва.

Хората имат нужда особено когато са напрегнати да направят нещо. Те дори не разсъждават какво ще го правя това олио, как това олио е в основата на оцеляването, как ще ме спаси, това ли е най-ключовата храна, с която трябва да се запасявам и т.н. Какъв е смисълът от това, което ще направя? Защото една част от тези неща стават просто защото хората имат нужда да правят нещо. Когато сме напрегнати всеки от нас е изпитвал такова състояние както казват някои “не мога да си намеря място”, кръжа, лутам се, движа се хаотично, правя някакви глупости. Защо? Откъде идва това движение? От нуждата да овладея това напрежение, което чувствам и да си създам усещането, че правя нещо. В момента заради това, че огромна част от хората се чувстват безпомощни пред това, което се случва, остава им много малко, което могат да направят. През медиите основно фокус се слага върху драмата, а не върху профилактиката, какво можем да правим, как да бъде по-ефективно, как да се справяме по-добре с нещата. Хората просто започват да правят.

Първо да си обяснят, че се опитват да контролират малкото, което им е останало да контролират в момента в тази ситуация. След това да си зададат въпроса наистина ли това е от което имам нужда? И ако това е от което имам нужда добре, ако ще ми даде някакво усещане за сигурност и спокойствие, че имам 5 бутилки олио. А вече агресията по самите опашки – нормално когато човек е уплашен той тръгва с агресията напред. Само че агресията води до това, че ще се уплаша още повече. Този отпред на опашката, който ще го бутна или ще се опитам да го прередя, или се отнеса грубо, ще ми върне грубост. Тук отново вдишване и издишване. Има едно стихче на Валери Петров от една приказка. Той казва: “Дечица, когато започвате нова игра, за миг се поспрете и помислете дали тя наистина е чак толкоз добра. И ако пакост е – отложете я”. Идеята е наистина малко да вдишаме, да издишаме, да си помислим това, което в момента е нуждата ми, това ли е действието, което ще удовлетвори нуждата ми? Ако си задаваме този въпрос мисля, че много често няма да предприемем тези действия, които предприемаме обичайно и чрез които се вкарваме в още по-големи пакости.

Предстои първото печатно издание с твоята корица, понеже това е твоят 13-ти материал, така че всеки, който се интересува от психотерапия, който иска да има връзка или контакт с теб, разбира се ще има достъп до този брой, ще може да си го поръча. Това е последната интересна новина, която ще споделя за това интервю. Благодаря ти отново и до нови срещи!

Благодаря и аз! Успех!