3 урока от финансовото ми образование

Хиляди години образованието е било изцяло неформално – един човек, който се е научил да прави нещо, го е показвал на друг, като всичко се е случвало в практиката. Съвременната образователна система се е появила в началото на 19 век с една основна цел – да подготвя добри войници и „работни пчелички“ за фабриките, които сляпо следват заповеди. За съжаление, нещата не са се променили особено през последните 200 години.

В тази статия ще ви споделя това, което аз научих от моето формално и неформално образование по финанси през последните 25 години, какво ми свърши работа в практиката и какво не, както и как да придобием ключови знания и умения в тази област, които ще са ни нужни, за да управляваме бизнеса си по-ефективно.

За „пеенето“ и финансите

Моето финансово обучение не започна, когато бях малък от бедния или от богатия ми баща, а когато влязох в Техникума по икономика в родния ми град Перник в специалност „Финанси“. Да си припомним как беше в училище. Влиза учителят, „изпява“ си урока, ние си записваме, учим вкъщи и следващия път „изпяваме“ същия урок на учителя. Колкото повече неща сме запомнили, толкова по-висока оценка са ни писали.

Всички ученици сляпо следват това, което казва „авторитетът“, т.е. учителят и няма място за дискусии и несъгласие. Все още си спомням как аз имах една от първите дебитни карти в града (на името на баща ми, защото аз още нямах 18 години), а учителката ми по „Банково дело“ дори не беше чувала, че съществуват подобни продукти. Тя си „пееше“ едни и същи неща от последните 20 години, когато тя самата е била студентка.

Добрите ученици бяха тези, които се подчиняваха сляпо на учителите. Тези, които не създаваха проблеми. Тези, които „топяха“ останалите. Всяко мнение и действие извън „учебника“ беше наказвано. Проблемът в образователната ни система като цяло (и във финансите в частност) не е КАКВО се преподава, а КАК се преподава. Нашата система, както и много други подобни, по света подготвят послушни работници и служители, които следват заповеди.

В университета беше същото, с тази разлика, че преподавателите имаха учебници и трябваше да учим от тях. Отново трябваше да наизустяваме сложни формули, определения и да ги предадем дословно, заедно с точните мисли на професора. Практическите знания и умения липсваха.