Какви са предизвикателствата пред енергийната трансформация?

Енергийната трансформация значително увеличава темповете си на развитие в цяла Европа през последните години. Отделни хора, общности, малки бизнеси, градове и местни власти вече са тръгнали в посоката на енергийната промяна. Те повишават производството на собствена възобновяема енергия и така ускоряват преминаването към децентрализирана система. Целта е да се появят много на брой малки фотоволтаични централи за собствени нужди или за продажба в мрежата, като по този начин се постигне енергийна независимост и се намали цената на тока.

България отдавна трябваше да е тръгнала по този път. И тук си задаваме въпроса – какви са основните проблеми?

Като за начало ще спомена нещо много актуално, за което предполагам, че всички читатели се досещат.

Нямаме правителство

Първата и най-важна стъпка е държавата да има работещо правителство, отговорни лица, които да имат волята и да работят в посока енергийна трансформация, да се създаде правилна и устойчива стратегия, и да се работи за нейното изпълнение. Да прекратят задкулисието и да премахнат корупцията в сектора. Надявам се, че новите управляващи ще успеят да изпълнят обещанията си и да създадат работещ кабинет, който да обърне внимание на всички проблеми, с които се сблъскваме по пътя на енергийната трансформация.

България бави трета година транспонирането на европейската директива 2018/2001 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, с цел до 2035 г. да се достигне дял от 32% от общото потребление. В частта за фотоволтаиците тя налага облекчения в административните процедури за потребителите на слънчева енергия за собствени нужди. Нещо повече, поредна скорошна промяна в директивата залага цел от 40%, а соларните централи до 10.8 киловата да минат само на уведомителен режим. Забавянето на транспонирането за европейската директива забавя енергийната трансформация и независимост на бизнеса и крайния потребител в България.

Тук обръщам внимание на най-наболелите проблеми по пътя на енергийната трансформация, а именно

Административни пречки

Съществен проблем, за който всички експерти от бранша говорим и алармираме, са сложните и тежки административни изисквания у нас, които не насърчават изграждането на фотоволтаични централи в България. И за да обрисувам това, мисля че е най-добре да дам няколко примера от практиката.

В нашата практика сме се сблъсквали с казус, в който главен архитект на община отказва да издаде виза или извадка от ПУП за фотоволтаична централа, въпреки че законът изисква това. Поради необоснования отказ за издаването на виза, документите за проекта по изграждането на съответната централа бяха връщани 3 пъти. В резултат на това, инвеститорът губи 3 месеца като време и заплаща многократно редица такси. Имайки предвид, че това е често срещан случай, може би всеки би се досетил, че това води до отказ от страна на инвеститорите.

Имали сме и случай, в който архитект на район не дава разрешение за изграждане на 5 киловатова централа за собствени нужди в продължение на 6 месеца под предлог, че не разполага с достатъчно време. Тук описания по-горе сценарий се повтаря – за този период становището изтича и инвеститорът отново е в изходна позиция – необходимо е да се разработи нов проект, да се поискат нови разрешения и да се платят редица такси.

Друг често срещан проблем е този за присъединяването на фотоволтаичните централи. Според актуалната наредба приемането се извършва след подаване на декларации за съответствие на елементите, декларация от техническо лице за техническо-монтажни работи, протокол за основните стойности за настроените параметри и защити. След това е необходимо да бъде сформирана комисия, която в 7 дневен срок след подаване на документите да уведоми за липса или нередност в документите, а в случаите когато всичко е наред – да състави съответния договор за присъединяване към енерго-разпределителното дружество. Честа практика е този срок да не може да се спази, което говори за крещяща нужда от ясна последователност на процедурите, улесняването на целия процес за всички страни.

За да се придобие по-ясна представа, ще дадем още по-конкретни примери за този казус.

Голяма част от комисиите нямат капацитет да проверяват документите за присъединяване на фотоволтаичните централи. Често пъти те не са запознати с работата, устройството и техническите спецификации на устройствата в една централа. Това е видимо в протоколите, които се получават от тях. Има случаи, в които оторизираните лица от енерго-разпределителните дружества се налага да оценяват заземяването на централата или конструкцията, като и в двата случея те нямат необходимата акредитация да го правят. Това е водеща причина до откажат присъединяването. Тук е важно да споменем, че за заземяването се издава протокол от лицензирана лаборатория, както и, че конструктивното становище се издава от акредитиран конструктор. Често се изискват и протоколи за настройка на времеви и релейни защити, който по закон се издава от техническото лице, което е извършило монтажа. Това отново ни подсказва, че липсата на ясно установени правила и норми води до дезорганизация и забавяне по проектите.

Практиката показва, че има проблем и с издаването на платежните документи. Те се изпращат по имейл – в което няма нищо лошо. Но проблемът е, че след изпращането по никакъв начин не се търси обратна връзка с клиента, за да се провери получил ли е фактурата за плащане или не. Ако съответният имейл с фактура не се получи поради една или друга причина, клиентът не може да заплати. Тук също липсва ясна процедура и резултатът е, че документите могат да стоят необработени дълго време.

Друга проблем, който забавя проектите на инвеститорите е, че в някои райони се изисква предварително подаване на идейни проекти на етап подаване за становище за присъединяване. Нещо, което и в закона и в наредбата го няма като изискване. Това е един не малък разход за инвеститора само за да разбере дали ще бъде присъединен.

Ако трябва да се обобщи цялата картина, то спокойно може да се каже, че в България няма достатъчно кооперативност в цялата процедура по изграждането на ФЕЦ, което води до най-различни препъни камъни по процеса. Няма ясна процедура с ясни срокове, уеднаквени за всички дружества. Няма механизъм, по който инвеститора или потребителя да бъде защитен през целия процес и да има възможност да си потърси правата.

Какви промени трябва да се направят в най-кратък срок, за да се поеме по правилния път на енергийната трансформация?

Създаване на независим орган за присъединяване на централите

Експертите от бранша заставаме зад идеята да бъде създаден независим от техническото лице и енерго-разпределително дружество орган, който да проверява и издава документите, необходими за присъединяване на фотоволтаичните централи.

Добър пример тук дава Германия. Централи от 5 до 30 киловата са на уведомителен режим. В този случай инвеститорът информира с писмо за създаването на съответната централа, изготвя проект и получава точка за присъединяване. В Германия малките централи не е необходимо да имат разрешително за строеж. Целия процес е съблюдаван от независимо оторизирано и акредитирано лице, което проследява дейностите и документацията, като носи отговорност за това всичко да е изрядно.

Видимост на картите с капацитетите на населените места

Необходимо е да се публикува карта с капацитетите на съответните населени места и райони, за да могат инвеститорите и потребителите да проверят къде и каква централа могат да изградят. Това ще улесни целия процес. В момента един инвеститор за да получи информация дали може да изгради централа, е необходимо да мине през целия бавен и административен път, който описахме по-горе в статията. Това на практика за инвеститора означава, че е възможно да изгуби месеци, само за да разбере дали може да изгради желаната централа.

Промяна в наредбата за присъединяване на фотоволтаични централи

Всеки клиент на енерго-разпределително дружество по договор има отпусната определена мощност, която често не използва напълно. Добра практика е когато изграждането на малка фотоволтаична централа не надвишава предварително отпусната мощност да не се изисква отделно становище и да се изгради централа по олекотена процедура. Това разбира се изисква законова промяна.

Уеднаквяване на процеса

Трябва да има единен процес, който да бъде спазван от всички инвеститори, изпълнители и енергодружества, както и ясна процедура и закон, който главните архитекти да следват конкретно. От изключително значение е да се създаде справедлив механизъм, по който инвеститора или потребителя да бъде защитен през целия процес и да има възможност да си потърси правата.

Права на ивеститорите и потребителите

Като част от европейското семейство трябва да имаме механизъм, който да защитава правата и интерисите на инвеститора през цялото време. По този начин би могло да се гарантира спазването на сроковете и сигурността на инвестицииите. Този механизъм е от изключително значение, за да поемем по пътя на енергийната трансформация и да привличаме инвестиции, които да помогнат на икономиката ни да се развива.